Еклисиаст 6
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Суетата на честолюбието и желанията
6 Има зло, което видях под слънцето, то тежко терзае хората: 2 (A)Ето човек, на когото Бог е дал богатство, слава и имот без никаква оскъдност в нищо, всичко, каквото би поискала душата му. Но Бог не му е отредил да им се радва, а им се радва чужд човек. Това е суета и тежко страдание. 3 (B)Дори да има някой сто деца, много години да натрупа и дните му да станат дълги, ако не се е наслаждавал на добро и няма той прилично погребение, бих казал тъй: „Пометнато дете от него по-честито е, 4 защото то напразно е дошло и е отишло в тъмнина, и името му в мрак е скрито. 5 Дори не е видяло, ни познало слънцето, но има по-добър покой от онзи.“ 6 И ако онзи би живял дори две хиляди години без наслада от доброто – няма ли всичко да отиде на същото място?
7 (C)Целият труд на човека е за устата му, а душата му не се насища. 8 С какво мъдрецът превъзхожда глупеца, с какво пък – сиромаха, който умее да живее сред живите? 9 По-добре ли е да гледаш с очите си, отколкото да блуждаеш с желанията си? И това е суета и гонене на вятър.
10 (D)Всичко, което е получило битие, получило е вече име. Знайно е какво означава човек. Затова не може той да спори в съд с по-силния от него. 11 Има много думи, които само умножават суетата. Каква полза за човека тогава? 12 (E)Защото кой знае що е добро за човека в живота през преброените дни на суетния му живот, които преживява като сянка? А и кой ще извести на човека какво ще се случи след него под слънцето?
Еклисиаст 6
1940 Bulgarian Bible
6 Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:
2 Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях, Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.
3 Ако роди човек сто чада, И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му <да> не се насити с благо, И още той не приема <прилично> погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;
4 Защото то е дошло в нищожество, и отива в тъмнина, И името му се покрива с тъмнина;
5 При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало <нищо>, - По-добре е на него, отколкото на онзи.
6 Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, Не отиват ли те всички в едно място?
7 Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.
8 Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво <предимство> има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?
9 По-добре е да гледаш< нещо> с очите <си>, Отколкото да блуждаеш с желанието< си>. И това е суета и гонене на вятър.
10 Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, <чието име> е Човек {Или: Адам, т.е., Червеникав (направен от червена пръст)}, Не може да се състезава с по-силния от него.
11 Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза за човека?
12 Защото кой знае кое <е> добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот; Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com