Add parallel Print Page Options

(A) [a] Не прибързвай с устата си и сърцето ти да не бърза да изговаря думи пред Господа. Защото Бог е на небето, а ти – на земята. Затуй думите ти да бъдат малко. И както сънища идват от много грижи, така по многото слова се познава гласът на глупеца. (B)(C)Ако си дал оброк пред Бога, не се бави да го изпълниш – Той не благоволява към глупци. Каквото си обрекъл – изпълни го. По-добре е да не даваш обети, отколкото да даваш и да не изпълняваш. Не позволявай на устата си да вкарва в грях плътта ти и не говори пред Божия посланик: „От недоглеждане е.“ Защо навличаш с думите си Божия гняв, та да погуби Той делото на твоите ръце? (D)И ето: подобно на много сънища, и многото думи са суетни. Но ти благоговей пред Бога.

(E)Видиш ли по земята насилие над бедняк и нарушение на съд и на правда, не се удивлявай. Защото над високия бди по-висок, а пък над тях – още по-висок. При все това предимство за една страна е цар, който полага грижи за нея.

Отношение към богатството

Който обича сребро, няма да се насити на сребро; който обича богатство, няма полза от него. И това е също суета. 10 (F)Умножат ли се благата, умножават се и тези, които ги използват. Каква е ползата за притежателя, освен да гледа само с очите си? 11 Дали е ял достатъчно или оскъдно, сладък е сънят за онзи, който полага труд, а пък богатият не мигва от преяждане.

12 Съгледах тежко зло под слънцето – богатство, събирано от притежателя му за негова вреда. 13 Пропада то от случай лош и ето че роди се син, а празна е ръката му. 14 (G)И както е излязъл гол от майчина утроба, гол ще се върне, както е дошъл; и нищо той няма да вземе от изнурителния си труд, нищо, което би могъл да отнесе в ръка. 15 Това е тежко зло: както е дошъл, така си и отива. Каква е ползата от него, щом напразно се е трудил? 16 А цял живот той е ял на тъмно, сред много скърби, болести и ядове.

17 И ето какво съзирам за добро: приятно е да се яде и пие – наслада от благата на целия му труд, с който някой се е трудил под слънцето през всички дни на живота си, които Бог е отредил за него; нали това е негова награда? 18 И ако Бог е дал на някого богатство и блага и власт да ги използва, да получава награда и наслада от труда си – това е дар от Бога. 19 Бог му дарява весело сърце, защото няма дълго да помни дните на живота си.

Footnotes

  1. 5:1 В Цариградската Библия 5:1 сл. е 5:2 сл.

Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, Затова нека бъдат думите ти малко;

Защото, <както> съновидението произхожда от многото занимание, <Така> и гласът на безумния от многото думи.

Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото Той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред <Божия> служител {Еврейски: Пред ангела.}, че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

10 Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

11 Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им Освен да <ги> гледат с очите си?

12 Сънят на работникът е сладък, малко ли <е> ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

13 Има тежко зло, което видях под слънцето, <именно>, Богатство пазено от притежателя му за собствената му вреда;

14 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

15 Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

16 Още и това е тежко зло, Че по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

17 Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

18 Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

19 И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал власт да яде от тях, И да взема дяла си, и да се весели с труда си, - Това е дар от Бога.

20 Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.