Add parallel Print Page Options

Благоговение пред Бога

(A)Пази крака си, когато отиваш в Божия дом,
защото да се приближиш да слушаш е по-добро,
отколкото да принесеш жертва на безумните,
които не знаят, че вършат зло.
(B)Не прибързвай с устата си,
нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога;
защото Бог е на небесата, а ти на земята,
затова нека думите ти бъдат малко.
(C)Защото както съновидението произхожда от многото занимание,
така и гласът на безумния – от многото думи.
(D)Когато направиш оброк на Бога,
не се бави да го изпълниш,
защото Той няма благоволение в безумните;
изпълни това, на което си се обрекъл.
(E)По-добре да не се обричаш,
отколкото да се обречеш и да не изпълниш.
(F)Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти;
и не казвай пред Божия служител[a], че е било по небрежност;
защо да се разгневи Бог на гласа ти
и да погуби делото на ръцете ти?
(G)Защото, макар да изобилстват сънища и суети, и много думи,
ти се бой от Бога.
(H)Ако видиш, че сиромахът е онеправдаван
и че правосъдието и правдата в държавата се изопачават,
не се чуди на това;
защото над високопоставения надзирава по-високопоставен
и над тях има още по-високопоставени.
При това ползата от земята е за всички
и сам царят служи на нивите.

Отношение към богатството

10 Който обича среброто, няма да се насити на сребро,
нито на доходи – онзи, който обича изобилието.
И това е суета.
11 Когато се умножават благата,
умножават се и онези, които ги ядат;
и каква полза има за притежателите им,
освен да ги гледат с очите си?
12 Сънят на работника е сладък,
независимо малко ли е ял или много;
а пресищането на богатия не го оставя да спи.
13 (I)Има тежко зло, което видях под слънцето, а именно:
богатство, пазено от притежателя му за собствената му вреда;
14 и онова богатство се изгубва чрез злополучен случай
и не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.
15 (J)Както е излязъл от утробата на майка си,
гол ще отиде пак, както е дошъл,
без да вземе нищо от труда си,
за да го занесе с ръката си.
16 (K)Още и това е тежко зло,
че по всичко, както е дошъл, така и ще си отиде;
и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?
17 (L)Още и през всичките си дни яде в тъмнина
и има много досада, болест и негодуване.
18 (M)Ето какво видях аз за добро и прилично:
да яде някой и да пие,
и да се наслаждава от благата на целия си труд,
с който се труди под слънцето
през всички дни на живота си, които му е дал Бог;
защото това е делът му.
19 (N)И на който човек Бог е дал богатство и имот
и му е дал власт да яде от тях
и да взема дела си, и да се весели с труда си –
това е дар от Бога.
20 Защото няма много да помни дните на живота си,
понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.

Footnotes

  1. 5:6 От евр. пред ангела.

Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, Затова нека бъдат думите ти малко;

Защото, <както> съновидението произхожда от многото занимание, <Така> и гласът на безумния от многото думи.

Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото Той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред <Божия> служител {Еврейски: Пред ангела.}, че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

10 Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

11 Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им Освен да <ги> гледат с очите си?

12 Сънят на работникът е сладък, малко ли <е> ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

13 Има тежко зло, което видях под слънцето, <именно>, Богатство пазено от притежателя му за собствената му вреда;

14 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

15 Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

16 Още и това е тежко зло, Че по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

17 Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

18 Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

19 И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал власт да яде от тях, И да взема дяла си, и да се весели с труда си, - Това е дар от Бога.

20 Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.