Еклисиаст 3

Библия, синодално издание

3 ^(A)Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:

² време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;

³ време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;

^4 (B)време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;

⁵ време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;

⁶ време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;

^7 (C)време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;

⁸ време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.

⁹ Каква полза има работещият от онова, над което се труди?

¹⁰ Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това.

^11 (D)Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши.

^12 (E)Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.

^13 (F)И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий,

^14 (G)Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му.

^15 (H)Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, – и Бог ще повика назад миналото.

¹⁶ И още видях под слънцето: място за съд, а там – беззаконие; място за правда, а там – неправда.

^17 (I)И казах в сърце си: праведния и нечестивия Бог ще съди, понеже времето за всяко нещо и съдът за всяко дело е там.

¹⁸ Казах в сърце си за синовете човешки – да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,

^19 (J)защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже – всичко е суета!

^20 (K)Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.

²¹ Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?

^22 (L)И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него?