Еклисиаст 2
Библия, ревизирано издание
2 (A)Аз казах на сърцето си:
Ела сега, да те опитам с веселба,
затова се наслаждавай с блага;
и, ето, и това беше суета.
2 (B)Казах за смеха: Лудост е,
и за веселбата: Каква полза от нея?
3 (C)Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино,
докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта,
и да усвоя безумието, докато видя какво е добре да вършат човешките синове
под небето през всички дни на живота си.
4 Направих си големи работи;
съградих си къщи; насадих си лозя;
5 направих си цветни и овощни градини
и насадих в тях всякакви плодни дървета;
6 направих си водоеми, за да поя от тях
насадената с дървета гора;
7 придобих слуги и слугини
и имах слуги, родени в дома ми;
имах още добитък и стада
повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим.
8 (D)Събрах си и сребро, и злато,
и особените скъпоценности на царете и на областите;
набавих си певци и певици
и насладите на човешките синове –
наложници изключително много.
9 (E)Така станах велик и се възвеличих
повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим;
още и мъдростта ми си остана у мен.
10 (F)И от всичко, които пожелаха очите ми,
нищо не им забраних;
не спрях сърцето си от никаква веселба,
защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове
и това беше делът ми от целия ми труд.
11 (G)Тогава разгледах всички дела,
които бяха извършили ръцете ми,
и труда, в който се бях трудил;
и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра
и нямаше полза под слънцето.
12 (H)И се обърнах да разгледам
мъдростта и лудостта, и безумието,
защото какво може да стори човек, който е дошъл след царя,
относно това, което е вече направено?
13 Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието,
както светлината превъзхожда тъмнината.
14 (I)На мъдрия очите са в главата му,
а безумният ходи в тъмнина;
аз обаче познах още, че една участ
постига всички тях.
15 Тогава си казах:
Каквото постига безумния,
това ще постигне и мен;
и така, защо аз бях по-мъдър?
Затова казах в сърцето си,
че и това е суета.
16 Защото както на безумния, така и на мъдрия
не остава вечно паметта му,
понеже в бъдещите дни всичко ще е вече забравено.
И как умира мъдрият? – Както и безумният.
17 Затова намразих живота,
защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето;
понеже всичко е суета и гонене на вятъра.
18 (J)Намразих още и целия си труд,
с който съм се трудил под слънцето,
защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде след мен;
19 и кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен?
Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил
и в който показах мъдрост под слънцето.
И това е суета.
20 Затова аз отново направих сърцето си да се отчае
поради целия труд, с който съм се трудил под слънцето.
21 Защото има човек, който се е трудил
с мъдрост, със знание и със сполука;
но той пак ще остави всичко за дял на някого,
който не е участвал в труда му.
И това е суета и голямо зло.
22 (K)Защото каква полза за човека от целия му труд
и от грижата на сърцето му,
за което се изморява под слънцето?
23 (L)Понеже всичките му дни са само печал
и трудът му – скръб;
и още и нощем сърцето му не си почива.
И това е суета.
24 (M)Няма по-добро за човека освен да яде и да пие.
И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му.
И аз видях, че и това е от Божията ръка.
25 Защото кой може да яде
и кой може да се наслаждава повече от мене?
26 (N)Понеже Бог дава на угодния на Него човек
мъдрост, знание и радост;
а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа –
за да даде всичко на угодния на Бога.
И това е суета и гонене на вятъра.
Еклисиаст 2
1940 Bulgarian Bible
2 Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.
2 Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползува тя?
3 Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.
4 Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;
5 Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;
6 Направих си водоеми, за да поя от тях Насаденият с дървета лес;
7 Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още добитък и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;
8 Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.
9 Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.
10 И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.
11 Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И труда в който бях се трудил; И, ето всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.
12 И обърнах се да разгледам Мъдростта, и лудостта, и безумието, Защото що <може да стори> човек, който е дошъл подир царя Относно това, което е вече сторено?
13 Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, Както светлината превъзхожда тъмнината.
14 На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.
15 Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо, прочее, бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.
16 Защото както на безумния така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.
17 Затова намразих живота, Защото тежки ми <се видяха> делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.
18 Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;
19 И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властвува над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.
20 Затова аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.
21 Защото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание и със сполука; Но пак той ще остави< всичко> за дял на едного, Който не е участвувал в труда му. И това е суета и голямо зло.
22 Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от грижата на сърцето му, За което се изморява под слънцето?
23 Понеже всичките му дни са <само> печал, И трудовете му скръб; И още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.
24 Няма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.
25 Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?
26 Понеже <Бог> дава на угодния Нему човек Мъдрост, и знание, и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде <всичко> на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com