Add parallel Print Page Options

10 (A)Мъртви мухи развалят и овоняват благовонното масло на мировареца: същото прави една малка глупост на уважаван човек за неговата мъдрост и чест.

Сърцето на мъдрия е надясно, а сърцето на глупавия – наляво.

По какъвто път и да ходи глупецът, у него винаги не достига смисъл, и всекиму той ще се изкаже, че е глупав.

(B)Ако гневът на началника избухне върху тебе, не напущай мястото си, защото кротостта заглажда и големи грешки.

Има зло, което съм видял под слънцето, то е сякаш грешката, която иде от властелина:

невежеството се поставя на голяма височина, а богатите стоят ниско.

Видял съм роби на коне, а князе да ходят пеша като роби.

(C)Който копае яма, сам ще падне в нея, и който събаря ограда, змия ще го ухапе.

Който дига камъни, може да се усади, и който цепи дърва, може да се изложи на опасност от тях.

10 Ако се притъпи брадвата, и ако острието ѝ не бъде наточено, ще трябва да се напрягат сили; мъдростта знае това да поправи.

11 Ако змия ухапе преди обайването ѝ, то за обайника няма полза.

12 Думи от устата на мъдрец са благодат, а устата на глупец самия него погубват;

13 първите думи от устата му са глупост, а краят на речта от устата му – безумие.

14 (D)Глупец ще наговори много, макар човек и да не знае, какво ще бъде; та и кой ще му каже, какво ще бъде след него?

15 Трудът на глупеца го уморява, защото не знае дори пътя за в града.

16 (E)Горко ти, земьо, кога царят ти е дете, и кога князете ти ядат рано!

17 Блазе ти, земьо, кога царят ти е от род благороден, и князете ти ядат навреме, за подкрепа, а не за пресищане!

18 От леност ще нависне потонът, и кога се скръстят ръце, къщата ще прокапе.

19 Гощавки се уреждат за наслада, и виното весели живота; а за всичко отговаря среброто.

20 (F)Дори и в мислите си не хули царя, и в спалнята си не хули богатия; защото небесна птица може да пренесе твоята дума, и крилата гадина да обади твоята реч.

10 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие <покваря> онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

Разумът на мъдрия е в десницата му, А разумът на безумния в левицата му.

Докато безумният още ходи в пътя, разумът {Еврейски: Сърцето.} му не му достига. И той се прогласява на всичките, <че е> безумен.

Ако гневът на управителя се подигне против тебе не напущай мястото си, Защото отстъпването отвръща големи грешки,

Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка, като че ли произхождаща от владетеля, -< и това е>, <че>

Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

Видях слуги на коне, И князе ходещи като слуги по земята.

Който копае яма ще падне в нея; И който разбива ограда, него змия ще ухапе.

Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

10 Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

11 Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача {Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър.}.

12 Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

13 <Защото> първите думи, които изговаря, са безумие, И краят на говоренето му е пакостна лудост.

14 Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

15 Труда на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

18 От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

19 Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

20 Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия <нито> в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.