Add parallel Print Page Options

Богослужението по времето на стария завет

Първият завет имаше правила, по които да се служи на Бога, и земно светилище за поклонение. Издигната бе скиния, в чиято първа част, наречена „Святото Място“, бяха поставени светилникът и масата за присъствените хлябове, [a] принесени на Бога. Зад втората завеса [b] беше онази част, наречена „Най-Святото Място“,

Read full chapter

Footnotes

  1. Евреи 9:2 присъствените хлябове 12 безквасни хляба, дар за Бога, поставяни в храма в Ерусалим всяка събота. Само свещениците имат право да ядат този хляб. Вж. Лев. 24:5-9.
  2. Евреи 9:3 + завесата Завесата разделя вътрешното светилище („Най-Святото Място“) от предната част на Скинията или на Храма в Ерусалим. Тя е символ на духовната преграда, възпираща хората да влязат в Божието присъствие. Когато Исус умира, завесата се раздира (Мат. 27:51) в знак на това, че в небесния храм пътят към Бога е вече отворен. Вж. още Евр. 10:19,20.