Add parallel Print Page Options

Жертвата на Христос ни прави съвършени

10 Законът ни дава само неясни контури на бъдещите блага, а не истинския им образ, и никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно година след година, да направи съвършени онези, които идват с тях да се поклонят на Бога. Нали ако можеше да стори това, вече нямаше да се принасят жертви, защото онези, които се покланят, щяха да бъдат очистени веднъж завинаги и нямаше да се чувстват виновни за греховете си. Вместо това, жертвоприношенията всяка година напомнят на хората за греховете им. Невъзможно е кръвта на юнци и кози да премахне греховете.

Затова, когато дойде в света, Христос каза:

„Ти не искаше жертва и принос, но приготви тяло за мен.
Теб не те радваха всеизгаряния и жертви за грехове.
Тогава казах: «Ето ме!
    Както пише за мен в книгата на закона,
    дойдох да изпълня волята ти, о Боже!»“ [a]

Първите му думи бяха: „Ти не искаше жертви и приноси, нито те радваха всеизгаряния и жертви за грехове“, (макар че законът изисква да бъдат принесени). А след това каза: „Ето ме! Дойдох да изпълня волята ти.“ По този начин той отмени първата система и постави начало на втората. 10 Според тази воля ние станахме святи чрез жертвата на тялото на Исус Христос, извършена веднъж и завинаги.

11 Всеки ден свещеникът се изправя да изпълни задълженията си и отново и отново принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат греховете. 12 А Христос принесе една единствена жертва за греховете и тази жертва е достатъчна за всички времена. След това той седна отдясно на Бога. 13 Сега чака, докато враговете му бъдат подчинени на властта му, [b] 14 защото с една жертва той направи онези, които са станали святи, съвършени завинаги.

15 Святият Дух също ни потвърждава това. Първо той казва:

16 „Това е заветът, който ще сключа с тях
    след онези дни, казва Господ:
в сърцата им ще вложа законите си,
    в умовете им ще ги напиша.“ [c]

17 А след тези думи допълва:

„И греховете и злодеянията им
    никога вече няма да си спомня.“ [d]

18 Щом те са простени, значи жертва за грях повече не е нужна.

Приближете се към Бога

19 Братя и сестри, чрез кръвта на Исус можем уверено да влезем в Най-Святото Място 20 по нов и жив път, който той отвори за нас през завесата, [e] тоест чрез своето тяло. 21 Имаме велик свещеник над Божия дом. 22 Затова, след като сърцата ни са напръскани, за да се очистим от виновна съвест, и след като сме измили телата си с чиста вода, да се приближим към Бога с искрени сърца и непоколебима вяра. 23 Нека здраво се хванем за надеждата, която изповядваме, защото Онзи, който даде обещанието, държи на думата си.

Подкрепяйте се един друг

24 Да се отнасяме с разбиране един към друг и да се насърчаваме към любов и добри дела. 25 Да не преставаме да се събираме, какъвто навик имат някои, и да се подкрепяме помежду си; и все по-често да го правим, виждайки, че Денят [f] наближава.

Не отхвърляйте Христос

26 Ако съзнателно продължаваме да съгрешаваме, след като напълно сме познали истината, за нашите грехове няма да има друго жертвоприношение. 27 Остава ни само ужасяващото очакване на съда и яростния огън, който ще погълне онези, които се противопоставят на Бога. 28 Всеки, който отказва да се подчини на закона на Моисей, безмилостно се осъжда на смърт въз основа на показания на двама или трима свидетели. 29 Помислете тогава какво по-страшно наказание заслужава онзи, който е потъпкал Божия Син, показал е пълно неуважение към кръвта на завета, чрез която е станал свят, и е обидил Духа на благодатта! 30 Познаваме Онзи, който каза: „Мое е отмъщението. Аз ще отплатя.“ [g] и също: „Господ ще съди своя народ.“ [h] 31 Ужасно е да попаднеш в ръцете на живия Бог.

Не губете предишната си смелост и радост

32 Спомнете си дните в началото, когато бяхте току-що просветени. Вие трябваше да понесете предизвикателството на жестоки страдания. 33 Понякога търпяхте обиди и мъчения пред очите на всички, друг път споделяхте страданията на онези, които бяха подложени на такова отношение. 34 И не само бяхте съпричастни към мъките на хвърлените в затворите, но и когато отнемаха имота ви, приемахте това с радост, понеже знаехте, че притежавате нещо по-добро, нещо непреходно.

35 Не губете смелостта си и ще бъдете богато възнаградени. 36 Трябва да постоянствате, за да получите Божието обещание, след като сте изпълнили волята му. 37 Защото:

„Още малко и Идващият ще дойде и няма да се забави.
38 Моят праведник чрез вяра ще живее,
    но ако от страх се отдръпне,
душата ми няма да се радва в него.“ [i]

39 Ние не сме от хората, които се отдръпват от страх и са изгубени, а сме онези, които имат вяра и са спасени.

Footnotes

  1. Евреи 10:7 Псалм 40:6-8
  2. Евреи 10:13 докато … властта му Букв.: „докато враговете му бъдат направени столче за краката му“.
  3. Евреи 10:16 Еремия 31:33
  4. Евреи 10:17 Еремия 31:34
  5. Евреи 10:20 + завесата Завесата разделя вътрешното светилище („Най-Святото Място“) от предната част на Скинията или на Храма в Ерусалим. Тя е символ на духовната преграда, възпираща хората да влязат в Божието присъствие. Когато Исус умира, завесата се раздира (Мат. 27:51) в знак на това, че в небесния храм пътят към Бога е вече отворен. Вж. още Евр. 10:19,20.
  6. Евреи 10:25 + Ден Денят, в който Христос ще дойде да съди хората и ще вземе със себе си онези, които му принадлежат.
  7. Евреи 10:30 Цитат от Втор. 32:35.
  8. Евреи 10:30 Цитат от Втор. 32:36.
  9. Евреи 10:38 Авакум 2:3-4 (Септуагинта)