Евреи 9
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Старозаветните жертвоприношения
9 И наистина, в първия завет имаше разпоредби за богослужение и светилището беше земно. 2 (A)Тогава скинията беше устроена така: в първата ѝ част бяха светилникът, масата и хлябовете на предложението. Тази част се нарича „Светая“. 3 (B)А зад втората завеса беше онази част от скинията, която се нарича „Светая Светих[a]“. 4 (C)Там се намираха златният кадилен жертвеник и обкованият от всички страни със злато ковчег на Завета, в който се намираха златната стомна с манна, покаралият жезъл на Аарон и скрижалите на завета, 5 (D)а над него херувими на славата разпростираха криле над очистилището. За тези неща сега няма нужда да се говори подробно. 6 (E)При това устройство на скинията в първата ѝ част свещениците влизат постоянно, когато извършват богослужения, 7 (F)а във втората част влиза веднъж в годината само първосвещеникът, и то с кръв, която принася за себе си и за опрощаване греховете на народа, извършени по незнание. 8 Чрез това Светият Дух показва, че докато стои предишната скиния, още не е отворен достъпът до небесното светилище. 9 Но това е само предобраз на сегашното време, когато се принасят дарове и жертви, които не могат да направят приносителя вътрешно чист, 10 понеже те са само ястия и пития, различни умивания и телесни обреди, установени, докато дойде по-доброто.
Съвършената жертва на Иисус Христос
11 (G)Но Христос, Който дойде като Първосвещеник на бъдещите блага, с по-велика и по-съвършена скиния, неръкотворна, тоест не от сътворения свят, 12 Влезе веднъж завинаги в небесното светилище не с кръв от козли и телета, а със Своята кръв и осигури вечно изкупление за нас. 13 (H)Защото ако кръвта от козли и бикове и пепелта от телица чрез поръсване осветяват осквернените, за да бъдат телесно чисти, 14 колко повече кръвта на Христос, Който чрез Светия Дух принесе Себе Си в жертва, безупречен пред Бога, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!
15 И затова Той е Посредник на нов завет, та въз основа на смъртта Му, настъпила за изкупване на нарушенията по време на първия завет, призованите да получат обещаното вечно наследство. 16 Където има завещание, трябва да е настъпила смъртта на завещателя, 17 понеже едно завещание добива сила само след смърт. То няма никога сила, докато е жив завещателят. 18 Поради това и първият завет бе потвърден с кръв. 19 (I)Защото Мойсей, след като възвести всички заповеди от закона пред целия народ, взе кръвта на телетата и козлите, смесена с вода, и като използва червена вълна и исоп, поръси както самата книга[b], така и целия народ 20 с думите: „Това е кръвта на завета, който Господ постанови за вас.“ 21 (J)Той поръси с кръв също скинията и всички богослужебни предмети. 22 (K)Според Закона почти всичко се очиства с кръв и без проливане на кръв няма опрощение.
23 И така, земните изображения на небесните неща трябваше да се очистят с такива жертви, докато самите небесни неща изискваха по-възвишени от тези жертви. 24 (L)Така Христос влезе не в построено от човек светилище, което е само предобраз на истинското, а в самото небе, за да се яви сега пред Бога заради нас. 25 (M)Той не възлезе, за да принася Себе Си много пъти в жертва, както първосвещеникът влиза в Светая Светих всяка година с чужда кръв – 26 иначе Той трябваше много пъти да пострада от създаването на света. А сега, в края на времето, се яви веднъж завинаги, за да заличи греха, като се принесе Сам в жертва. 27 И както на хората предстои да умрат един път, а след това – съд, 28 (N)така и Христос веднъж принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, и ще се яви втори път, не за да става жертва за грях, а за спасение на онези, които Го очакват.
Евреи 9
1940 Bulgarian Bible
9 А даже при първия <завет> имаше постановления за богослужение, <имаше> и земно светилище.
2 Защото беше приготвена скиния, в първата <част> на която бяха светилникът, трапезата и присътствените хлябове; която <част> се казва светото място;
3 а зад втората завеса <беше оная част> от скинията, която се казваше пресветото <място>,
4 гдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;
5 и над него <бяха> херувимите на <Божията> слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.
6 И когато тия неща бяха така приготвени, в първата <част> на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;
7 а във втората веднъж в годината <влизаше> само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание.
8 С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата <част> на скинията,
9 която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено <чист>,
10 <понеже се състоят> само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание.
11 А понеже Христос дойде <като> първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,
12 веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби <за нас> вечно изкупление.
13 Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,
14 то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!
15 Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство <чрез> смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.
16 Защото гдето има завещание, трябва, за <изпълнението му>, да се докаже и смъртта на завещателя.
17 Защото завещанието влиза в сила, <само> гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателят.
18 Затова нито първият <завет> бе утвърден без кръв.
19 Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше:
20 "Това е кръвта, <проляна> при завета, който Бог е заръчал спрямо вас".
21 При това, той по същия начин поръси с кръвта и скинията и всичките служебни съдове.
22 И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.
23 И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия <жертви>, а самите небесни - с жертви по-добри от тях.
24 Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас;
25 и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,
26 (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.
27 И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това <настава> съд,
28 така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без <да има работа> с грях, за спасението на ония, които Го очакват.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com