9 А даже при първия <завет> имаше постановления за богослужение, <имаше> и земно светилище.

² Защото беше приготвена скиния, в първата <част> на която бяха светилникът, трапезата и присътствените хлябове; която <част> се казва светото място;

³ а зад втората завеса <беше оная част> от скинията, която се казваше пресветото <място>,

⁴ гдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;

⁵ и над него <бяха> херувимите на <Божията> слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.

⁶ И когато тия неща бяха така приготвени, в първата <част> на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;

⁷ а във втората веднъж в годината <влизаше> само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание.

⁸ С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата <част> на скинията,

⁹ която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено <чист>,

¹⁰ <понеже се състоят> само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание.

¹¹ А понеже Христос дойде <като> първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,

¹² веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби <за нас> вечно изкупление.

¹³ Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,

¹⁴ то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!

¹⁵ Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство <чрез> смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.

¹⁶ Защото гдето има завещание, трябва, за <изпълнението му>, да се докаже и смъртта на завещателя.

¹⁷ Защото завещанието влиза в сила, <само> гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателят.

¹⁸ Затова нито първият <завет> бе утвърден без кръв.

¹⁹ Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше:

²⁰ "Това е кръвта, <проляна> при завета, който Бог е заръчал спрямо вас".

²¹ При това, той по същия начин поръси с кръвта и скинията и всичките служебни съдове.

²² И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.

²³ И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия <жертви>, а самите небесни - с жертви по-добри от тях.

²⁴ Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас;

²⁵ и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,

²⁶ (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.

²⁷ И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това <настава> съд,

²⁸ така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без <да има работа> с грях, за спасението на ония, които Го очакват.