Евреи 6
Библия, синодално издание
6 Затова, като оставим първоначалното Христово учение, нека се стремим към съвършенство, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела и на вяра в Бога,
2 на учение за кръщения, за възлагане ръце, за възкресяване мъртви и за вечен съд.
3 И това ще направим, ако Бог позволи.
4 (A)Защото ония, които веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светаго Духа
5 и, като са вкусили от добрата реч Божия и от силите на бъдещия век,
6 (B)са отпаднали, – не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят.
7 Земя, която попива валящия често върху нея дъжд и ражда злак, полезен за ония, за които се и обработва, получава от Бога благословия;
8 (C)а която изкарва тръне и бодили, тя е непотребна и близка до проклятие, което завършва с изгаряне.
9 От вас, възлюбени, ние очакваме нещо по-добро и спасително, ако и да говорим тъй.
10 (D)Защото Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите.
11 А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,
12 за да се не влените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.
13 (E)Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си,
14 (F)думайки: „наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа“.
15 (G)И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието.
16 (H)Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им.
17 (I)Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва,
18 та чрез две неизменни неща. в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда,
19 (J)която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата,
20 (K)където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.
Евреи 6
1940 Bulgarian Bible
6 Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,
2 учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.
3 И това ще сторим, ако Бог позволи.
4 Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух
5 и са вкусили, колко е добро Божието слово, <още са вкусили> и от великите дела, <които въвеждат> бъдещия век,
6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
7 Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;
8 но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.
9 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, <нещо>, което води към спасението.
10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;
12 да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните <благословения>.
13 Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:
14 "Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".
15 И така, <Авраам>, като устоя, получи обещаното.
16 Защото <както>, човеците се кълнат в някого по-голям <от тях>, и клетвата, <дадена> в потвърждение <на думата>, туря край на всеки спор между тях,
17 <така> и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,
18 така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;
19 която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;
20 гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com