Add parallel Print Page Options

Вярващите и Божието обещание

И така, щом като Бог ни е оставил обещание да влезем в Неговото място за отдих, нека внимаваме да не би някой от вас да не стигне до него, защото благата вест ни е възвестена, както на тях, но словото, което чуха, не им донесе полза, понеже онези, които го чуха, не го съчетаха с вяра. (A)А ние, повярвалите, влизаме в обещаното място за отдих, както Бог е казал: Затова се заклех в гнева Си: „Те няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих“, макар че Неговите дела бяха завършени от създаването на света. (B)Защото някъде е казано за седмия ден така: „И в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела.“ И пак там: „Няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих.“ И така, като се предоставя на някои да влязат в него, а онези, на които по-рано беше благовестено, не влязоха поради непокорство, (C)Бог пак определя друг ден, наречен „днес“, като говори чрез Давид след толкова много време, както беше казано вече: „Днес, когато чуете Неговия глас, не упорствайте в сърцата си.“

(D)Защото, ако Иисус Навин ги бе въвел, Бог не би говорил след това за друг ден. Затова за Божия народ остава почивка като Божията през седмия ден. 10 Защото онзи, който е влязъл в обещаното от Него място за отдих, той също е отпочинал от делата си, както Бог от Своите. 11 И така, нека се постараем да влезем в това място за отдих, за да не би някой да изпадне в подобно непокорство. 12 (E)Защото Божието слово е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч. То пронизва до разделяне на душа и на дух, на стави и на мозък и то е съдник на помисли и желания на сърцето. 13 (F)И няма създание, скрито за Бога, а всичко е голо и разкрито пред очите на Онзи, пред Когото ще отговаряме.

Иисус Христос е великият Първосвещеник

14 (G)И така, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата – Иисус, Божия Син, нека се държим здраво към изповядването на вярата. 15 (H)Защото ние имаме не първосвещеник, който не би могъл да ни съчувства за нашите слабости, а Такъв, Който е изкушаван по всякакъв начин като нас, без обаче да съгреши. 16 Затова нека смело да пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за навременна помощ.

И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал <до нея>.

Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.

Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече <Бог: - >"Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата <Му> още при основаването на света.

Защото нейде си е говорил за самия <ден> така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";

а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка".

И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието {Или: Непокорството} си,

<затова> Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си".

Защото, ако Исус< Навиев> беше им дал почивка, <Бог> не би говорил след това за друг ден.

Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка {Виж. ст. 4.}.

10 Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.

11 Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в <това, да дава> същия пример на неверие.

12 Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.

13 И няма създание, което да не е явно пред <Бога;> но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.

14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до <най-високите> небеса, нека държим това, което сме изповядали.

15 Защото нямаме <такъв> първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а <имаме Един>, Който е бил във всичко изкушен като <нас>, но пак без грях.

16 Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, <която> да помага благовременно.