Add parallel Print Page Options

Нека, прочее, се страхуваме, да не би, като ни е оставено обещание да влезем в Неговото покоище, някой от вас да се яви закъснял.

(A)Защото и нам се възвести, както и тям; ала словото, що бяха чули, не им принесе полза, понеже ония, които го бяха чули, не го смесиха с вяра.

(B)А влизаме в покоището ние, които повярвахме, както Той е рекъл: „затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище“, макар че Неговите дела бяха извършени още от създание мира.

(C)Защото нейде е казано за седмия ден тъй: „и в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела“.

(D)И пак там: „не ще влязат в покоището Ми“.

И тъй, понеже се предоставя на някои да влязат в него, а ония, на които по-рано бе възвестено, не влязоха поради непокорство,

(E)пак определя един ден, „днес“, думайки чрез Давида, след толкова време, както е казано по-горе: „днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си“.

Защото, ако Иисус Навин ги бе успокоил, Давид не би говорил след това за друг ден.

(F)Прочее, за Божия народ още остава почивка съботна.

10 Защото, който е влязъл в покоището Му, той и сам е починал от делата си, както Бог от Своите.

11 И тъй, нека се постараем да влезем в онова покоище, та да не би някой да падне в подобно непокорство.

12 (G)Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни.

13 (H)И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме.

14 (I)И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието.

15 (J)Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях.

16 (K)И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ.

И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал <до нея>.

Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.

Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече <Бог: - >"Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата <Му> още при основаването на света.

Защото нейде си е говорил за самия <ден> така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";

а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка".

И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието {Или: Непокорството} си,

<затова> Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си".

Защото, ако Исус< Навиев> беше им дал почивка, <Бог> не би говорил след това за друг ден.

Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка {Виж. ст. 4.}.

10 Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.

11 Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в <това, да дава> същия пример на неверие.

12 Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.

13 И няма създание, което да не е явно пред <Бога;> но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.

14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до <най-високите> небеса, нека държим това, което сме изповядали.

15 Защото нямаме <такъв> първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а <имаме Един>, Който е бил във всичко изкушен като <нас>, но пак без грях.

16 Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, <която> да помага благовременно.