Add parallel Print Page Options

(A)А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника,

та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим.

(B)Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето;

и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?

А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.

Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш.

А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха.

Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск.

И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи.

10 А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи!

11 (C)А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли,

12 и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа.

13 (D)Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим;

14 той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.

15 (E)Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви.

16 И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име.

17 Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий.

18 И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се;

19 а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск;

20 и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий.

21 (F)И всички, които слушаха, се чудеха и думаха: не е ли тоя, който гонеше в Иерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците?

22 А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.

23 А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият;

24 (G)но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият.

25 Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената.

26 А като пристигна в Иерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик.

27 Но Варнава, като го взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса.

28 И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Иерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса.

29 Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият.

30 Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс.

31 А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се.

32 Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида.

33 Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен.

34 И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана.

35 И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа.

36 В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше.

37 Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница.

38 А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях.

39 Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях.

40 Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна.

41 Той ѝ подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива.

42 Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.

43 И доста дни прекара той в Иопия у някой си усмар Симона.

А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника.

и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някой от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.

И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.

И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той <отговори>: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

Но стани, влез в града, и ще ти кажа какво трябва да правиш.

А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.

И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.

И <прекара> три дни без да види и, не яде, нито пи.

10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание! А той рече: Ето ме, Господи.

11 И Господ му <рече:> Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;

12 и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа.

13 Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим.

14 И тука имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име.

15 А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните;

16 защото Аз ще му покажа, колко много той трябва да пострада за името Ми.

17 И тъй Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, - същият Исус Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, - за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух.

18 И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.

19 А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.

20 И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.

21 И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при главните свещеници?

22 А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.

23 И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;

24 но техния заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите денем и нощем, за да го убият,

25 но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.

26 И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.

27 Но Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.

28 И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име.

29 И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.

30 Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.

31 И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.

32 И Петър, като обикаляше всичките <вярващи>, слезе и до светиите, които живееха в Лида.

33 И там намери един човек на име Еней, който бе пазил легло осем години, понеже беше парализиран.

34 И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани направи леглото си. И веднага той стана.

35 И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа.

36 А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.

37 И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.

38 И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.

39 И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, и <му> показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.

40 А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.

41 И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи <им> я жива.

42 И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.

43 А <Петър> преседя дълго време в Иопия у някого си кожар Симон.