Деяния 4
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Апостолите Петър и Йоан пред синедриона
4 Докато те говореха към народа, към тях пристъпиха свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите. 2 Ядосани, че те поучават народа и проповядват чрез Иисус[a] възкресение от мъртвите, 3 заловиха ги и ги задържаха до сутринта, тъй като вече се беше свечерило. 4 (A)А мнозина от онези, които слушаха проповедта, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.
5 На другия ден в Йерусалим се събраха техните първенци, стареи и книжници – 6 първосвещеникът Ана, Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещенически род. 7 (B)Те ги изправиха в средата и ги разпитваха: „С каква сила или в чие име сторихте това?“ 8 (C)Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: „Първенци на народа и стареи на Израил! 9 Ако ние днес сме на разпит заради благодеяние към немощен човек – как той е изцелен, 10 (D)то нека всички вие и целият народ на Израил знае, че чрез името на Иисус Христос, Назорея, Когото вие разпънахте, но Когото Бог възкреси от мъртвите – чрез Него този стои пред вас здрав. 11 (E)Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас, зидарите, стана глава на ъгъла. 12 И чрез никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, дадено на хората, чрез което трябва да се спасим.“
13 И се чудеха, като виждаха смелостта на Петър и Йоан, защото разбраха, че са безкнижни и прости хора. Пък и добре знаеха, че те бяха с Иисус, 14 (F)но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят. 15 Заповядаха им да излязат извън синедриона и започнаха да се съвещават помежду си, 16 (G)казвайки: „Какво да правим с тези хора? Защото на всички, които живеят в Йерусалим, е известно, че наистина чудо стана чрез тях и ние не можем да отречем това. 17 (H)(I)Но за да не се разгласи още повече сред народа, нека строго ги заплашим да не говорят вече на никого за Този Човек.“ 18 И като ги повикаха, заповядаха им изобщо да не говорят, нито да поучават в името на Иисус. 19 Но Петър и Йоан им възразиха: „Съдете сами дали е справедливо пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога! 20 (J)Защото ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули.“ 21 (K)Те ги заплашиха още веднъж и ги пуснаха. Заради народа не намериха как да ги накажат, защото всички прославяха Бога за станалото. 22 А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
Молитва за Божия подкрепа
23 Когато ги пуснаха, апостолите дойдоха при своите и разказаха какво им бяха говорили първосвещениците и стареите. 24 (L)А те, като ги изслушаха, всички в един глас извикаха към Бога и казаха: „Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето, земята, морето и всичко, което е в тях. 25 (M)Ти, чрез Светия Дух с устата на баща ни Давид, Твоя служител, си казал: ‘Защо се развълнуваха езическите племена и народите замислиха безсмислени неща? 26 Надигнаха се земните царе и князете се събраха заедно против Господа и Неговия Помазаник.’
27 (N)Защото наистина Ирод и Пилат Понтийски се събраха с езичниците и с израилския народ в този град против Светия Твой Син Иисус, Когото Ти си помазал, 28 (O)за да сторят това, което Твоето могъщество и Твоята мъдрост са отсъдили да стане. 29 И сега, Господи, виж техните заплахи и дай на Своите слуги с голяма смелост да проповядват Твоето учение, 30 (P)като със силата Си помогнеш да стават изцеления, чудеса и знамения чрез името на Светия Твой Син Иисус!“ 31 И след като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси; и всички се изпълниха със Светия Дух и смело проповядваха Божието слово.
Обща собственост на благата у първите християни
32 (Q)Множеството вярващи имаха едно сърце и една душа; и никой не наричаше свое нищо от имота си, а всичко им беше общо. 33 (R)Апостолите свидетелстваха с голяма сила за възкресението на Господ Иисус Христос[b] и Бог изпращаше голяма благодат върху всички тях. 34 (S)Сред тях нямаше нито един, който да се нуждае, защото онези, които притежаваха земи или къщи, ги продаваха, донасяха парите от продаденото 35 (T)и ги слагаха пред апостолите; и се раздаваше на всеки според нуждата. 36 Така Йосия[c], левит, родом от Кипър, наречен от апостолите Варнава, което се превежда „син на утехата“, 37 имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред апостолите.
Деяния 4
1940 Bulgarian Bible
4 И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата <стража> и садукеите надойдоха върху тях,
2 възмутени за гдето те поучаваха людете и проповядваха, <в името на> Исуса, възкресението на мъртвите.
3 И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за следния ден, защото беше вече привечер.
4 А мнозина от тия, които чуха словото повярваха; и числото на <повярвалите> мъже стигна до пет хиляди.
5 И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците;
6 и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Иоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.
7 И като поставиха <Петра и Иоана> насред, питаха ги: С каква сила, или с кое име, извършихте това?
8 Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и старейшини,
9 ако ни изпитвате днес за едно благодеяние <сторено> на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,
10 да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това <име> тоя <човек> стои пред вас здрав.
11 Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.
12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между {Или: Открито на.} човеците, чрез което трябва да се спасим.
13 А те, като гледаха дързостта на Петра и Иоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.
14 А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.
15 Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:
16 Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем.
17 Но за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.
18 Прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак нито да поучават в Исусовото име.
19 А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;
20 защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.
21 А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете, защото всички славеха Бога за станалото.
22 Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
23 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха главните свещеници и старейшините.
24 А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко що е в тях,
25 Ти чрез Светия Дух, <говорещ> чрез устата на слугата Ти, баща на Давида, си рекъл: - "Защо се разяряваха народите, И людете намислюваха суети?
26 Опълчваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник".
27 Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свет Служител Исуса, Когото си помазал,
28 за да извършат всичко що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.
29 И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,
30 докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свет Служител Исуса.
31 И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.
32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един <от тях> не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.
33 И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.
34 Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,
35 и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.
36 Така Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание), левит, родом кипрянин,
37 като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com