Деяния 27
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Пътуване за Рим
27 (A)Когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко души затворници на един стотник на име Юлий, от императорския полк. 2 Качихме се на един кораб от Адрамитион, който щеше да плава по крайбрежието на Азия, и тръгнахме. С нас беше солунянинът Аристарх от Македония. 3 На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки човеколюбиво с Павел, му позволи да отиде при приятелите си, за да се грижат за него. 4 Като тръгнахме оттам, минахме източно от Кипър, понеже ветровете бяха насрещни. 5 Прекосихме морето при Киликия и Памфилия и достигнахме Мира в Ликия. 6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни прехвърли на него. 7 Доста дни ние се придвижвахме бавно напред и едва стигнахме до Книд. И понеже вятърът ни пречеше, заобиколихме Крит при Салмона. 8 След като минахме с мъка оттам, стигнахме до едно място, наречено Добри пристанища, недалеч от което беше град Ласея.
9 Но тъй като загубихме там доста време и плаването ставаше вече опасно, а и постът[a] беше вече минал, – Павел ги съветваше 10 с думите: „Мъже, виждам, че плаването ще бъде с опасности и големи щети не само за товара и за кораба, но и за живота ни.“ 11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на собственика на кораба, отколкото на думите на Павел. 12 И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да продължат плаването и да отидат да презимуват, ако е възможно, във Финик, критско пристанище, разположено срещу югозападния и северозападния вятър.
Морска буря
13 И като задуха лек южен вятър, те помислиха, че са успели в намерението си, вдигнаха котва и заплаваха край брега на Крит. 14 Скоро обаче откъм острова се вдигна бурен вятър, наричан евроклидон[b]. 15 Корабът бе тъй грабнат, че не можеше да устои на вятъра, и ние се оставихме да ни носят вълните. 16 И понесени зад едно островче, наричано Клавда[c], едва можахме да удържим спасителната лодка. 17 След като я вдигнаха, използваха въжета, за да опашат кораба отдолу. А понеже се бояха да не заседнат при Сирта, свиха платната и тъй се носеха. 18 На другия ден бяхме силно тласкани от бурята и започнаха да изхвърлят товара. 19 А на третия ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности. 20 Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.
21 (B)След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети. 22 А сега ви съветвам да запазите спокойствие, защото никой от вас няма да загине, а само корабът. 23 (C)Нощес ми се яви ангел от Бога, на Когото принадлежа и на Когото служа, 24 и каза: ‘Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред императора. И ето Господ ти подари всички тези, които плават с тебе.’ 25 Затова, братя, запазете спокойствие, защото вярвам на Бога, че ще стане тъй, както ми бе речено. 26 Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“
27 Когато вече четиринадесета нощ се носехме по Адриатическо море[d], към полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква земя. 28 Измериха дълбочината и откриха, че е двадесет разтега. Отидоха малко по-нататък, измериха пак и откриха петнадесет разтега. 29 И понеже се бояха да не се натъкнат на скалисти места, хвърлиха откъм кърмата четири котви и се молеха да съмне. 30 Но когато моряците под предлог, че ще спускат котва откъм носа, спуснаха спасителната лодка в морето и поискаха да избягат от кораба, 31 Павел каза на стотника и на войниците: „Ако те не останат на кораба, вие не можете да се спасите.“ 32 Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да падне в морето.
33 (D)Докато чакаха да се разсъмне, Павел прикани всички да си вземат нещо за ядене с думите: „Днес е четиринадесетият ден, откакто стоите гладни в очакване, без да сте хапнали. 34 (E)Затова ви моля да си хапнете нещо, това ще запази живота ви. Защото на нито един от вас и косъм няма да падне от главата.“ 35 Като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде. 36 Тогава всички се успокоиха и също ядоха. 37 А общо на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души. 38 И като се нахраниха, изхвърлиха житото в морето, за да олекне корабът.
Корабокрушение
39 Когато се съмна, земята им се видя непозната, но съгледаха един залив с крайбрежна плитчина, към която решиха, ако могат, да тласнат кораба. 40 Затова отвързаха котвите и ги пуснаха да паднат в морето. После разхлабиха въжетата на кормилните весла, разпънаха малкото платно по вятъра и взеха посока към крайбрежието. 41 Но налетяха на място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна. Носът се заби и остана неподвижен, а силните вълни се разбиваха в задната част. 42 Тогава войниците се наговориха да избият затворниците, за да не би някой да преплува до брега и да избяга. 43 Стотникът обаче, понеже искаше да спаси Павел, попречи на тяхното намерение и заповяда онези, които знаят да плуват, първи да скочат и да достигнат брега, 44 а пък останалите – кои на дъски, кои на други корабни отломки. И така всички се спасиха на сушата.
Деяния 27
1940 Bulgarian Bible
27 И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.
2 И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.
3 На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си, за да му пригодят.
4 И оттам, като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.
5 И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския <град> Мира.
6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и тури ни в него.
7 И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу <нос> Салмон.
8 И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва добри пристанища, близо при което бе град Ласей.
9 Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им:
10 Господа, виждам, че плуването ще бъде <придружено> с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.
12 И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и <там> да презимуват.
13 И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.
14 Но след малко, спусна се от <острова> бурен вятър, наречен евраквилон,
15 и когато корабът бе настигнат <от вятъра>, и поради него не можеше да устои, оставихме се <на вълните> да ни носят.
16 И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;
17 и когато я издигнаха, употребяваха< всякакви> средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
18 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят <товара>.
19 И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба.
20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
21 А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.
22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но <само> корабът;
23 защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече:
24 Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.
25 Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.
26 Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
27 А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам натам по Адриатическото <море>, около среднощ, корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.
28 И като измериха дълбочината, намериха, <че е> двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха, <че е> петнадесет разтега.
29 Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.
30 И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,
31 Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите.
32 Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи <от морето>.
33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
34 Затуй ви моля да похапнете, защото това ще <помогне> за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.
35 И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде.
36 От това всички се ободриха, та ядоха и те.
37 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
38 И като се нахраниха облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.
39 И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с <песъчлив> бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.
40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.
41 Но изпаднаха на едно място, гдето морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора <на вълните>.
42 И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.
43 Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,
44 и останалите <да се спасяват>, кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха на сушата.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com