24 След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор <на име> Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павла.

² И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие, и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в тоя <наш> народ,

³ то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.

⁴ Но за да те не отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко;

⁵ понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на назарейската ерес;

⁶ който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го съдим по нашия закон;

⁷ но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му да дойдат при тебе].

⁸ А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

⁹ И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.

¹⁰ А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

¹¹ защото можеш да се научиш, че няма, повече от дванадесет дни откак възлязох на поклонение в Ерусалим.

¹² И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.

¹³ И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.

¹⁴ Но това ти изповядвам, че, според учението {Гръцки: Пътя.}, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко що е по закона и е писано в пророците,

¹⁵ и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.

¹⁶ Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците.

¹⁷ А след <изтичането на> много години, дойдох да донеса милостини на народа си и приноси.

¹⁸ А когато ги <принасях>, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;

¹⁹ но <имаше> някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да <ме> обвинят, ако имаха нещо против мене.

²⁰ Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили <в мене>, когато застанах пред синедриона,

²¹ освен, ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях: <Поради учението> за възкресението на мъртвите ме съдите днес.

²² А Феликс, като познаваше доста добре това учение {Гръцки: Пътя.}, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.

²³ И заповяда на стотника да вардят <Павла>, но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.

²⁴ След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка и прати да <повикат> Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.

²⁵ И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: За сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.

²⁶ Между това той се надяваше, че ще получи пари от Павла, затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.

²⁷ Но като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.