11 И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че езичниците приели Божието слово.

² И когато Петър влезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:

³ При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.

⁴ А Петър захвана, та им изложи наред <станалото>, като каза:

⁵ Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.

⁶ В него, като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и животни, и небесни птици.

⁷ Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.

⁸ Но аз рекох: Никак, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто.

⁹ Обаче, втори глас от небето продума: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

¹⁰ Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.

¹¹ И ето, на същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.

¹² И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика <между човеците>, а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.

¹³ И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати <човеци> в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър;

¹⁴ той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.

¹⁵ И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас изначало.

¹⁶ Тогава си спомних думата на Господа, как каза: Иоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.

¹⁷ И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та <да> можех да възпрепятствувам на Бога?

¹⁸ Като чуха това, те престанаха <да възразяват>, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.

¹⁹ Между това, разпръснатите от гонението, което стана по <убиването> на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите.

²⁰ Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.

²¹ Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.

²² И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;

²³ който като дойде и видя <делото> на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.

²⁴ Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.

²⁵ Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;

²⁶ и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.

²⁷ И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,

²⁸ един от които на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.

²⁹ Затова учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;

³⁰ което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.