Деяния на апостолите 19
Библия, ревизирано издание
Павел в Ефес
19 (A)А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, където намери някои ученици.
2 (B)И им каза: Приехте ли Святия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свят Дух.
3 (C)И каза: А в какво се кръстихте? А те отвърнаха: В Йоановото кръщение.
4 (D)А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, Който щеше да дойде след него, т. е. в Исус.
5 (E)И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус.
6 (F)И когато Павел положи ръце на тях, Святият Дух слезе на тях; и говореха други езици и пророкуваха.
7 А те всички бяха около дванадесет мъже.
8 (G)И той влезе в синагогата, където говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с хората и ги увещаваше за неща, които се отнасяха до Божието царство.
9 (H)А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците, и всеки ден разискваше в училището на Тирана.
10 (I)И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия, и юдеи, и гърци, чуха Господнето учение.
Синовете на Скева
11 (J)При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павел;
12 (K)дотолкова, че когато носеха на болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите изчезваха от тях и злите духове излизаха от тях.
13 (L)А някои от юдейските странстващи заклинатели предприеха да произнасят името на Господ Исус над тези, които имаха зли духове, като казваха: Заклевам ви в Исус, Когото Павел проповядва.
14 И между тези, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник.
15 (M)Но веднъж злият дух им отговори: Исус признавам и Павел зная; но вие кои сте?
16 И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях и като надви и двамата, взе надмощие над тях, така че те избягаха от онази къща голи и ранени.
17 (N)И това стана известно на всички ефески жители – и юдеи, и гърци; и страх обзе всички тях и името на Господ Исус се възвеличаваше.
18 (O)И мнозина от повярвалите идваха и се изповядваха, и разкриваха делата си.
19 Също и мнозина от тези, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всички, и като пресметнаха цената им, установиха, че беше петдесет хиляди сребърника.
20 (P)Така Господнето учение растеше силно и вземаше надмощие.
Размириците в Ефес
21 (Q)И като свърши това, Павел чрез Духа реши да отиде в Йерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, като казваше: Като постоя там, трябва да видя и Рим.
22 (R)И изпрати в Македония двама от тези, които му помагаха – Тимотей и Ераст; а той остана за още известно време в Азия.
23 (S)А по онова време се надигна голямо вълнение относно Господния път.
24 (T)Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Артемида и осигуряваше немалко печалба на занаятчиите,
25 като събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, каза: О, мъже, вие знаете, че от тази работа идва нашето богатство.
26 (U)И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал големи множества, като казва, че не са богове тези, които са направени от ръка.
27 И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се смята за нищо, и даже да помръкне величието на онази, на която цяла Азия и светът се покланят.
28 Като чуха това, те се изпълниха с гняв и викаха: Велика е ефеската Артемида!
29 (V)И безредица обхвана града; и като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътници на Павел, единодушно се втурнаха в театъра.
30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха.
31 Така и някои от началниците на Азия, понеже му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра.
32 И така, едни викаха едно, а други – друго; защото събранието беше разнородно и повечето не знаеха защо се бяха стекли.
33 (W)А някои от народа изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и искаше да даде обяснение пред народа.
34 Но като познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха около два часа: Велика е ефеската Артемида!
35 Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от Зевс идол?
36 И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо необмислено.
37 Защото сте довели тук тези човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.
38 И така, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават и има съдийски чиновници; нека се съдят едни други.
39 Но ако търсите нещо друго, то ще се реши на редовното[a] събрание.
40 Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не можем да оправдаем това сборище.
41 И като каза това, разпусна събранието.
Footnotes
- 19:39 От гр. според закона.
Деяния 19
1940 Bulgarian Bible
19 А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, <гдето> намери някои ученици.
2 И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му <отговориха>: Даже не сме чули дали има Светия Дух.
3 И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Иоановото кръщение.
4 А Павел рече: Иоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч, в Исуса.
5 И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.
6 И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха <други> езици и пророкуваха.
7 И те всички бяха около дванадесет мъже.
8 И той влезе в синагогата гдето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше <с людете> и <ги> увещаваше за неща отнасящи се до Божието царство.
9 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.
10 И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господното учение.
11 При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павла;
12 дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.
13 А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.
14 И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник,
15 Но <еднаж> злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?
16 И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.
17 И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.
18 И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.
19 Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петнадесет хиляди сребърници.
20 Така силно растеше и преодоляваше Господното учение.
21 И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: Като постоя там, трябва да видя и Рим.
22 И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за <още известно> време в Азия.
23 А по онова време се подигна голямо размирие относно <Господния път>.
24 Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни <храмчета на> Дианиното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,
25 като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.
26 И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е предумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са от ръка направени.
27 И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се покланят.
28 Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика е ефеската Диана!
29 И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра;
30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха,
31 така и някои от азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.
32 И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и повечето не знаеха защо се бяха стекли.
33 А някои от народа изкараха Александра <да говори>, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.
34 Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е ефеската Диана!
35 Тогава <градският> писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера <идол?>
36 И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.
37 Защото сте довели <тук> тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.
38 Прочее, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.
39 Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.
40 Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина <за него;> и колкото за това, ние не можем да оправдаем това стичане.
41 И като рече това, разпусна събранието.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com