Даниил 10
Библия, синодално издание
10 (A)В третата година на персийския цар Кира биде откровение Даниилу, който се наричаше с име Валтасар; и истинско беше това откровение и от голяма сила. Той разбра това откровение и разумя това видение.
2 В тия дни аз, Даниил, бях в тъга цели три седмици.
3 (B)Вкусен хляб не ядох; месо и вино не влезе в устата ми, и с мазила се не мазах, докле не изтекоха трите седмици.
4 (C)А в двайсет и четвъртия ден на първия месец бях при брега на голямата река Тигър;
5 (D)дигнах очи и видях: ето един мъж, облечен в ленени дрехи, и кръстът му бе препасан със злато от Уфаз.
6 (E)Тялото му беше като топаз, лицето му – като вида на светкавица, очите му – като запалени светила, ръцете му и нозете му по вид – като лъскава мед, и гласът на думите му – като глас на множество люде.
7 И само един аз, Даниил, видях това видение, а които люде бяха с мене, не видяха това видение; но силен страх нападна върху тях, и те избягаха, за да се скрият;
8 (F)и останах сам и гледах на това велико видение, но в мене сила не остана, и видът на лицето ми се измени твърде много, не остана в мене бодрост.
9 (G)И чух гласа на думите му; и, щом чух гласа на думите му, вцепенен паднах ничком и лежах с лице към земята.
10 (H)Но ето, ръка се допря до мене и ме постави на коленете ми и на дланите на ръцете ми.
11 (I)И каза ми той: „Данииле, желани мъжо! вникни в думите, които ще ти кажа, и стани право на нозете си, защото при тебе съм проводен днес“. Като ми каза тия думи, аз се изправих разтреперан.
12 (J)Но той ми каза: „не бой се, Данииле; от първия ден, когато разположи сърцето си, да достигнеш разбиране и да се смириш пред твоя Бог, твоите думи бяха чути, и аз щях да дойда според думите ти,
13 (K)но князът на персийското царство стоя срещу мене двайсет и един ден; ала ето, Михаил, един от първите князе, дойде да ми помогне, и аз останах там при персийските царе.
14 А сега дойдох да ти явя, какво ще бъде с твоя народ в последните времена, защото видението се отнася към далечни дни“.
15 Докле ми говореше такива думи, паднах ничком на земята и онемях.
16 Но ето, един, по вид приличен на синовете човешки, се допря до устните ми, и аз отворих устата си, заговорих и рекох ономува, който стоеше пред мене: „господарю мой, от това видение моите вътрешности се превърнаха в мене, и у мене сила не остана.
17 И как може рабът на такъв мой господар да говори с тоя мой господар? защото у мене няма сила, и дишането спря в мене“.
18 (L)Тогава пак се допря до мене тоя човешки образ, укрепи ме
19 (M)и рече: „не бой се, желани мъжо! мир тебе; дерзай, дерзай!“ И когато той говореше с мене, аз се укрепих и рекох: „говори, господарю мой, защото ти ме укрепи“.
20 И той ми каза: „знаеш ли, защо дойдох при тебе? Сега ще се върна, за да се боря с персийския княз; а кога изляза, ето, ще дойде гръцкият княз.
21 Но аз ще ти обадя, какво е начертано в истинското писание; и няма никой, който би ме поддържал в това, освен Михаил, вашия княз.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
