Даниил 4
Библия, синодално издание
4 Аз, Навуходоносор, бях спокоен в дома си и добрувах в чертозите си.
2 (A)Но видях сън, който ме уплаши, и размишленията върху леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха.
3 И дадох повеля да доведат при мене всички мъдреци вавилонски, за да ми кажат, какво значи сънят.
4 Тогава дойдоха тайноведци, магьосници, халдейци и гледачи, и аз им разказах съня, но те не можаха да ми обяснят, какво значи.
5 (B)Най-после влезе при мене Даниил, чието име беше Валтасар – по името на моя бог, и в когото е Духът на Бога Светий; нему разказах съня.
6 (C)Валтасаре, глава на мъдреците! зная, че в тебе е Духът на Бога Светий, и никаква тайна не те затруднява; обясни ми видението на моя сън, що видях, и какво значи.
7 (D)А виденията на главата ми върху леглото ми бяха такива: видях – ето, сред земята дърво твърде високо.
8 Голямо беше това дърво и яко, и височината му достигаше до небето, и видеше се то до краищата на цяла земя.
9 (E)Листата му – прекрасни, и плодове по него – много, и храна на него – за всички; под него намираха сянка зверовете полски, и в клоните му виеха гнезда птиците небесни, и от него се хранеше всяка плът.
10 (F)И видях във виденията на главата ми върху леглото ми, и ето, от небесата слезе Будният и Светият.
11 (G)Като извика високо, Той каза: „отсечете това дърво, окастрете клоните му, отърсете листата от него и разхвърлете плодовете му; нека избягат зверовете изпод него и птиците от клоните му;
12 (H)но главния му корен оставете в земята, и нека той във вериги железни и медни сред полската трева да се напоява с небесна роса, и с животните нека бъде делът му в земната трева.
13 Сърцето човешко ще му се отнеме и ще му се даде сърце зверско, и ще преминат над него седем времена.
14 (I)По повеля на Будните е това определено, и по присъда от Светиите е отредено, да знаят живите, че Всевишният владичествува над човешкото царство и го дава, комуто си иска, и поставя над него унизения между людете“.
15 (J)Такъв сън видях аз, цар Навуходоносор; а ти, Валтасаре, кажи, какво значи сънят, понеже никой от мъдреците в моето царство не можа да обясни, какво значи той, а ти можеш, защото в тебе е Духът на Светия Бог.
16 Тогава Даниил, чието име е Валтасар, остана слисан около час, и мислите му го смущаваха. Царят заговори и каза: „Валтасаре! да те не смущава тоя сън и значението му“. Валтасар отговори и рече: „господарю мой! тоя сън нека бъде за твоите ненавистници, и значението му – за твоите врагове!
17 (K)Дървото, което си видял, което било голямо и яко, с височината си достигнало до небесата и се виждало по цяла земя,
18 на което имало листа прекрасни и много плодове и прехрана за всички, под което живеели полски зверове и в чиито клони виели гнезда птиците небесни,
19 (L)това си ти, царю, който си се възвеличил и укрепил, и величието ти е порасло и е достигнало до небесата и властта ти – до краищата земни.
20 А дето царят е видял Будния и Светия, Който слизал от небесата и казал: отсечете дървото и го унищожете, само главния му корен оставете в земята, и той във вериги железни и медни сред полската трева да се оросява с небесна роса, и делът му нека бъде с полските зверове, докле не преминат над него седем времена,
21 ето какво значи това, царю, и ето решението на Всевишния, което ще постигне моя господар – царя:
22 (M)тебе ще те отлъчат от людете, и ти ще живееш с полските зверове, с трева ще те хранят като вол, с небесна роса ще бъдеш напояван, и седем времена ще преминат над тебе, докле познаеш, че Всевишният владичествува над човешкото царство и дава го, комуто си иска.
23 А дето е заповядано да се остави главният корен на дървото, това значи, че твоето царство ще остане при тебе, кога познаеш небесната власт.
24 (N)Затова, царю, нека ти бъде благоугоден моят съвет: изкупи греховете си с правда, и беззаконията си – с милосърдие към бедните; ето с какво може се продължи твоят мир“.
25 Всичко това се сбъдна с цар Навуходоносора.
26 Като минаха дванайсет месеци, разхождайки се по царските дворци във Вавилон,
27 (O)царят каза: „не е ли това величественият Вавилон, който съградих за дом на царството със силата на моята мощ и за слава на моето величие!“
28 (P)Тая дума беше още на царя в уста та, и от небето биде глас: „тебе думат, царю Навуходоносоре: царството побягна от тебе!
29 (Q)И ще те отлъчат от людете, и ще живееш с полските зверове; с трева ще те хранят като вол, и седем времена ще преминат над тебе, докле познаеш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава, комуто си иска!“
30 (R)Веднага се изпълни тая дума над Навуходоносора, и той биде отлъчен от людете, ядеше трева като вол, и тялото му се напояваше с небесна роса, тъй че космите му пораснаха като у лъв, и ноктите му бяха като на птица.
31 (S)След свършване на ония дни аз, Навуходоносор, дигнах очи към небето, и разумът ми се възвърна в мене; и благослових Всевишния, възхвалих и прославих вечно Живеещия, Чието владичество е владичество вечно, и Чието царство е из рода в род.
32 (T)И всички живеещи на земята нищо не значат; Той действува по Свое щение както в небесното войнство, тъй и между живеещите на земята, и няма никой, който би могъл да се противи на ръката Му и да Му каже: какво стори Ти?
33 В това време разумът ми се възвърна в мене, и към славата на моето царство ми се възвърна величавост и предишният вид; тогава ме подириха съветниците ми и велможите ми, и аз бях възстановен на царството си, и величието ми още повече се възвиси.
34 (U)Сега аз, Навуходоносор, славя, превъзнасям и величая Царя Небесни, Чиито всички дела са истински и пътищата Му праведни, и Който е силен да смири ония, които ходят гордо.
Даниил 4
1940 Bulgarian Bible
4 Цар Навуходоносор към всичките племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мир да ви се умножи!
2 Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог.
3 Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно царство, и Неговото владичество из род в род.
4 Аз Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си,
5 видях сън, който ме уплаши; и размишленията ми на леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха.
6 Затова издадох указ да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци за да ми явят значението на съня.
7 Тогава влязоха врачовете, вражарите, халдейците и астролозите, и аз разказах съня си пред тях; но <не можаха> да ми явят значението му.
8 А най-после дойде пред мене Даниил, чието име бе Валтасасар, по името на моя Бог, и в когото е духът на светите богове; и аз разказах съня пред него, като рекох:
9 Валтасаре, началниче на врачовете, понеже узнах, че духът на светите богове е в тебе, и никаква тайна не е мъчна за тебе, обясни ми виденията на съня, който видях, и кажи ми значението му.
10 Ето какви бяха виденията на главата ми и на леглото ми: Гледах и ето дърво всред света, на което височината бе голяма.
11 Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето, и то се виждаше до краищата на целия свят.
12 Листата му бяха хубави, плодът му изобилен, и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни, и на клоновете му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар.
13 Видях във виденията на главата си на леглото си, и ето, един свет страж слезе от небето
14 и извика със силен глас, казвайки така: Отсечете дървото и изсечете клоновете му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат животните изпод него, и птиците от клоновете му;
15 обаче оставете в земята пъна с корените му всред полската трева, и то с железен и меден обръч <наоколо>, и нека се мокри с небесната роса, и участта му нека бъде с животните в тревата на земята;
16 нека се измени човешкото му сърце, и нека му се даде животинско сърце; и <така> нека минат над него седем времена.
17 Тая присъда е по заповед от стражите, и делото на думата на светите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще, и поставя над него най-нищожния измежду човеците.
18 Тоя сън видях аз цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, кажи значението му; защото ни един от мъдреците на царството ми не може да ми яви значението; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе.
19 Тогава Даниил, чието име бе Валтасасар, остана смаян за малко, и размишленията му го смущаваха. Царят продумайки рече: Валтасасаре, да те не смущава сънят или значението му. Валтасасар рече в отговор: Господарю мой, сънят нека бъде върху ония, които те мразят, и това, което означава, върху неприятелите ти!
20 Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето, и което се виждало от целия свят,
21 чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори <достатъчна> храна за всички, под което живеели полските животни, и по клоновете на което се подсланяли небесните птици,
22 това< дърво> си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето, и владичеството ти до края на света.
23 А гдето царят е видял един свет страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч <наоколо>, и нека се мокри от небесната роса, и нека бъде участта му с полските животни, до като <така> минат над него седем времена, -
24 ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което постигна господаря ми царя, е
25 да бъдеш изгонен измежду човеците, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата, и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, догдето познаеш, че Всевишният владее в царството на човеците и го дава комуто ще.
26 А гдето се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, <значи>, че царството ще ти бъде обезпечено щом признаеш, че небесата владеят.
27 Затова, царю, нека ти бъде угоден моя съвет да напуснеш греховете си чрез <вършене> правда и беззаконията си чрез <правене> благодеяния на бедните, негли се продължи благоденствието ти {Или: Се прости престъплението ти.}.
28 Всичко това постигна цар Навуходоносора.
29 В края на дванадесет месеца, като ходеше по царския палат във Вавилон,
30 царят проговори, казвайки: Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!
31 Думата бе още в устата на царя, и глас дойде от небесата, <който рече>: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от тебе;
32 и ще бъдеш изгонен измежду човеците, между полските животни ще бъде жилището ти, и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе догдето признаеш, че Всевишният владее над царството на човеците, и го дава комуто ще.
33 В същия час това нещо се изпълни над Навуходоносора; той бе изгонен измежду човеците, ядеше трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса догдето космите му пораснаха като <пера> на орли, и ноктите му като на птици.
34 А в края на тия дни аз Навуходоносор подигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее до века, понеже владичеството Му е вечно владичество, и царството Му из род в род;
35 <пред Него> всичките земни жители се считат като нищо; по волята Си Той действува между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: Що правиш Ти?
36 И в същото време<, когато> разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието и светлостта ми; защото съветниците ми и големците ми ме търсеха, закрепих се на царството си, и ми се притури превъзходно величие.
37 Сега аз Навуходоносор хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко що върши е с вярност, и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири ония, които ходят горделиво.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com