Даниил 3
Библия, синодално издание
3 (A)Цар Навуходоносор направи златен истукан, висок шейсет лакти, широк шест лакти, и постави го на поле Деир, в областта Вавилонска;
2 и проводи цар Навуходоносор да съберат сатрапи, наместници, воеводи, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители, да дойдат на тържественото откриване истукана, който бе поставил цар Навуходоносор.
3 И събраха се сатрапи, наместници, военачалници, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители за откриване на истукана, който цар Навуходоносор бе поставил, и застанаха пред истукана, що бе въздигнал Навуходоносор.
4 Тогава глашатай високо се провикна: „обажда ви се вам, народи, племена и езици:
5 (B)щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и симфония, и всякакви свирала, паднете и се поклонете на златния истукан, който постави цар Навуходоносор;
6 а който не падне и не се поклони, веднага ще бъде хвърлен в горяща огнена пещ“.
7 Затова, кога всички народи чуха звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и всякакви свирала, паднаха всички народи, племена и езици и се поклониха на златния истукан, който цар Навуходоносор бе поставил.
8 В това също време дойдоха някои от халдейците и наклеветиха иудеите.
9 (C)Те казаха на цар Навуходоносора: „царю, да си жив довека!
10 (D)Ти, царю, даде заповед, всеки човек, щом чуе глас от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, да падне и се поклони на златния истукан;
11 а който не падне и не се поклони, той трябва да бъде хвърлен в горяща огнена пещ.
12 (E)Има иудейски мъже, които си поставил над делата в страната Вавилонска, Седрах, Мисах и Авденаго; тия мъже не се покоряват на твоята заповед, царю, на твоите богове не служат и на златния истукан, който ти си поставил, не се покланят“.
13 Тогава Навуходоносор в гняв и ярост заповяда да доведат Седраха, Мисаха и Авденаго; и доведоха тия мъже при царя.
14 Навуходоносор им каза: „с умисъл ли вие, Седрахме, Мисахе и Авденаго не служите на моите богове, и на златния истукан, който поставих, не се покланяте?
15 (F)Отсега, ако сте готови, щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, паднете и се поклонете на истукана, който направих; ако ли не се поклоните, веднага ще бъдете хвърлени в горяща огнена пещ, и тогава кой Бог ще ви избави от ръката ми?“
16 (G)Отговориха Седрах, Мисах и Авденаго и казаха на цар Навуходоносора: „няма нужда да ти отговаряме на това.
17 (H)Нашият Бог, Комуто ние служим, е силен да ни спаси от горящата огнена пещ, и от твоята ръка, царю, ще ни избави.
18 (I)Ако ли и това не бъде, нека ти е известно, царю, че няма да служим на твоите богове, и на златния истукан, що си поставил, няма да се поклоним“.
19 Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и видът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, и той заповяда да опалят пещ седем пъти по-силно, отколкото обикновено я опалваха;
20 и заповяда на най-силните от войската си мъже да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в горящата огнена пещ.
21 Тогава тия мъже бяха вързани с долните си и горните дрехи, с превръзки на глава и с другите си дрехи и бидоха хвърлени в горящата огнена пещ.
22 И понеже заповедта царева беше строга, и пещта опалена извънредно много, пламъкът от огъня умъртви людете, които хвърлиха Седраха, Мисаха и Авденаго.
23 А тримата тия мъже – Седрах, Мисах и Авденаго – паднаха в горящата огнена пещ вързани.
24 [a](И ходеха сред пламъка, възпявайки Бога и благославяйки Господа.
25 Тогава Азария стана и взе да се моли и, като отвори устата си сред огъня, възгласи:
26 „благословен си, Господи, Боже на отците ни, хвално и прославено да е името Ти вовеки.
27 Защото Ти си праведен във всичко, що направи с нас, и Твоите всички дела са истински, Твоите пътища – прави и Твоите всички съдби – истински.
28 Ти извърши истински съд във всичко, що напрати против нас и против Иерусалим, светия град на отците ни, защото по истина и по съд Ти напрати всичко това против нас за нашите грехове.
29 Защото ние съгрешихме и постъпихме беззаконно, като отстъпихме от Тебе, и във всичко съгрешихме;
30 Твоите заповеди не слушахме и не ги пазихме и не постъпвахме, както ни бе заповядал, за да ни бъде добре.
31 И всичко, що ни Ти напрати, и всичко, що стори с нас, стори по истински съд, –
32 и ни предаде в ръцете на беззаконни врагове, на най-омразни отстъпници и на неправосъден и най-зъл цар по цяла земя.
33 И сега не можем да отворим устата си; ние станахме за срам и похула на Твоите раби и на ония, които Те почитат.
34 Но не ни предавай завинаги заради Твоето име и не разрушавай завета Си.
35 Не отнимай от нас милостта Си заради Авраама, Твоя възлюбен, заради Исаака, Твоя раб, и Израиля, светия Твой,
36 на които си казал, че ще умножиш семето им като звездите небесни и като пясъка на брега морски.
37 Намалени сме, Господи, повече от всички народи и сме унижени сега по цяла земя за нашите грехове,
38 и нямаме сега ни княз, ни пророк, ни вожд, ни всесъжение, ни жертви, ни приноси, ни тамян, нито място, да Ти принесем жертва и да намерим Твоята милост.
39 Но със съкрушено сърце и със смирен дух нека бъдем приети.
40 Както при всесъжение на овни и юнци, както при хиляди тлъсти агнета, тъй да Ти бъде благоугодна жертвата ни днес пред Тебе; защото няма срам за ония, които се Тебе уповават.
41 И сега ние Те следваме от все сърце и Ти се боим и търсим Твоето лице.
42 Не ни посрамяй, но стори с нас по Твоето снизхождение и по голямата Си милост;
43 избави ни чрез силата на чудесата Си и дай слава на името Си, Господи,
44 та да се посрамят всички, които вършат зло на Твоите раби, да се посрамят с цялата си мощ, и силата им да се съкруши,
45 за да познаят, че Ти, Господ Бог, си един и славен по цяла вселена.“
46 А в това време царските слуги, които ги бяха хвърлили, не преставаха да разпалят пещта с нефт, смола, кълчища и храсти,
47 и дигаше се пламък над пещта четирийсет и девет лакти
48 и откъсваше се и изгаряше ония от халдейците, които достигаше около пещта.
49 Но Ангел Господен слезе в пещта заедно с Азария и ония, които бяха с него,
50 и изхвърли огнения пламък из пещта и направи тъй, че сред пещта се яви като че шумлив влажен вятър, и огънят никак не се допираше до тях и не ги повреди, нито ги смути.
51 Тогава тия тримата сякаш с едни уста взеха да пеят в пещта, да благославят и прославят Бога:
52 „благословен си Ти, Господи, Боже на отците ни, и хвален и прославен вовеки, и благословено е името на Твоята слава, име свето и прехвално и прославено вовеки.
53 Благословен си Ти в храма на светата Твоя слава, прехвален си и прославен вовеки.
54 Благословен си Ти, Който видиш бездната, Който седиш над Херувими, и си прехвален и прославен вовеки.
55 Благословен си Ти върху престола на славата на Твоето царство, прехвален си и прославен вовеки.
56 Благословен си Ти върху твърдта небесна, прехвален си и прославен вовеки.
57 Всички дела Господни, благословете Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.
58 Ангели Господни, благословете Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.
59 Благословете, небеса, Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.
60 Благословете Господа, всички води, които сте по-високо от небесата, пейте и Го прославяйте вовеки.
61 Благословете Господа, всички сили Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.
62 Благословете Господа, слънце и луно, пейте и Го прославяйте вовеки.
63 Благословете Господа, звезди небесни, пейте и Го прославяйте вовеки.
64 Благословете Господа, всички дъждове и роси, пейте и Го прославяйте вовеки.
65 Благословете Господа, всички ветрове, пейте и Го прославяйте вовеки.
66 Благословете Господа, огън и жар, пейте и Го прославяйте вовеки.
67 Благословете Господа, студ и пек, пейте и Го прославяйте вовеки.
68 Благословете Господа, роса и скреж, пейте и Го прославяйте вовеки.
69 Благословете Господа, нощи и дни, пейте и Го прославяйте вовеки.
70 Благословете Господа, светлина и тъмнина, пейте и Го прославяйте вовеки.
71 Благословете Господа, лед и мраз, пейте и Го прославяйте вовеки.
72 Благословете Господа, скреж и сняг, пейте и Го прославяйте вовеки.
73 Благословете Господа, мълнии и облаци, пейте и Го прославяйте вовеки.
74 Да благослови Господа земята, да пее и да Го прославя вовеки.
75 Благословете Господа, планини и хълмове, пейте и Го прославяйте вовеки.
76 Благословете Господа, всички израстъци по земята, пейте и Го прославяйте вовеки.
77 Благословете Господа, извори, пейте и Го прославяйте вовеки.
78 Благословете Господа, моря и реки, пейте и Го прославяйте вовеки.
79 Благословете Господа, китове и всичко, що се движи във водите, пейте и Го прославяйте вовеки.
80 Благословете Господа, всички птици небесни, пейте и Го прославяйте вовеки.
81 Благословете Господа, зверове и всички добитъци, пейте и Го прославяйте вовеки.
82 Благословете Господа, синове човешки, пейте и Го прославяйте вовеки.
83 Благослови, Израилю, Господа, пей и Го прославяй вовеки.
84 Благословете Господа, свещеници Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.
85 Благословете Господа, раби Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.
86 Благословете Господа, духове и души на праведните, пейте и Го прославяйте вовеки.
87 Благословете Господа, праведни и смирени по сърце, пейте и Го прославяйте вовеки.
88 Благословете Господа, Анание, Азарие и Мисаиле, пейте и Го прославяйте вовеки, защото Той ни извлече из ада и ни спаси от ръката на смъртта, избави ни изсред пещта на горящия пламък, избави ни изсред огъня.
89 Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вовеки.
90 Благословете Бога на боговете, всички, които почитате Господа, пейте и славете, защото милостта Му е вовеки“.)
91 Цар Навуходоносор (като чу, че те пеят) биде смаян, стана бързо и каза на велможите си: „нали трима души вързани хвърлихме в огъня?“ Те отговориха на царя: „наистина тъй, царю!“
92 (J)На това той рече: „ето, аз виждам четирима души, невързани да ходят сред огъня, и нищо им няма; и видът на четвъртия е подобен на сина Божий“.
93 (K)Тогава Навуходоносор се приближи до устата на разпалената с огън пещ и рече: „Седрахе, Мисахе и Авденаго, раби на Всевишния Бог, излезте и дойдете!“ Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня.
94 (L)И като се събраха сатрапи, наместници, военачалници и съветници цареви, видяха, че върху телата на тия мъже огънят не е имал сила, дори космите на главата не бяха опърлени, и дрехите им не бяха изменени, и дори миризма от изгорено нямаше от тях.
95 (M)Тогава Навуходоносор рече: „благословен Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, Който проводи Своя Ангел и избави рабите Си, които се Нему надяваха и не послушаха царската повеля и предадоха телата си (на огън), за да не служат и да се не покланят на друг бог, освен на своя Бог!
96 (N)И от мене се дава повеля: който от всеки народ, племе и език изговори хула против Бога Седрахов, Мисахов и Авденагов, да бъде насечен на късове, и къщата му да се обърне на развалини, защото няма друг бог, който да може така да избавя“.
97 Тогава царят въздигна Седраха, Мисаха и Авденаго в страната Вавилонска (възвеличи ги и ги удостои с началство над другите иудеи в царството си).
98 Цар Навуходоносор към всички народи, племена и езици, които живеят по цяла земя: мирът да ви се умножи!
99 Угодно ми е да ви обадя личбите и чудесата, които Всевишният Бог извърши над мене.
100 (O)Колко велики са личбите Му, и колко мощни чудесата Му! Царството Му е царство вечно, и владичеството Му – из рода в род.
Footnotes
- 3:24 Стиховете от 24 до 91 са взети от гръцки, понеже ги няма в еврейския текст.
Даниил 3
1940 Bulgarian Bible
3 Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк, и го постави на полето Дура, във вавилонската област.
2 Тогава цар Навуходоносор прати да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил.
3 Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведите и всичките началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил; и застанаха пред образа, който Навуходоносор бе поставил.
4 Тогава глашатай викаше със силен глас: Вам се заповядва, племена, народи и езици,
5 щото когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете та да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е поставил;
6 а който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ.
7 Затова, когато всичките племена чуха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира и на всякакъв вид музика, всичките племена, народи и езици падаха и се кланяха на златния образ, който цар Навуходоносор бе поставил.
8 Тогава някои халдейци се приближиха <при царя> та наклеветиха юдеите,
9 като проговориха казвайки на цар Навуходоносора: Царю, да си жив до века!
10 Ти царю, си издал указ, щото всеки човек, който чуе звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика да падне и да се поклони на златния образ,
11 а който не падне и не се поклони да бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ.
12 Има някои юдеи, които ти си поставил над работите на Вавилонската област, Седрах, Мисах и Авденаго, които човеци, царю, не те зачетоха; на боговете ти не служат и на златния образ, който си поставил, не се кланят.
13 Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да докарат Седраха, Мисаха и Авденаго. И докараха тия човеци пред царя.
14 Навуходоносор проговаряйки рече им: Седрахе, Мисахе и Авденаго, нарочно ли не служите на моя бог, и не се кланяте на златния образ, който поставих?
15 Сега, като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, <добре>; но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени всред пламенната огнена пещ; и кой е оня бог, който ще ви отърве от ръцете ми?
16 Седрах, Мисах и Авденаго рекоха в отговор на царя: Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо.
17 Ако е <така> нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави;
18 но ако не, <пак> да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме.
19 Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и изгледът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, та проговаряйки заповяда да нагорещят пещта седем пъти повече отколкото обикновено се нагорещяваше.
20 И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в пламенната огнена пещ.
21 Тогава тия мъже бидоха вързани с шалварите си, хитоните си, мантиите и <другите> си дрехи, и бяха хвърлени всред пламенната огнена пещ.
22 А понеже царската заповед бе настойчива, и пещта се нагорещи премного, огненият пламък уби ония мъже, които дигнаха Седраха, Мисаха и Авденаго.
23 А тия трима мъже, Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани всред пламенната огнена пещ.
24 Тогава цар Навуходоносор ужасен, стана бърже, и като продума рече на съветниците си: Не хвърлихме ли всред огъня трима мъже вързани? Те отговаряйки рекоха на царя: Вярно е, царю.
25 В отговор той рече: Ето, виждам четирима мъже развързани, които ходят всред огъня, без да имат някаква повреда; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете.
26 Тогава Навуходоносор се приближи до вратата на пламенната огнена пещ, и проговаряйки рече: Седрахе, Мисахе и Авденаго, слуги на всевишния Бог, излезте и дойдете тук. Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня.
27 И като се събраха сатрапите, наместниците, областните управители и царските съветници, видяха, че огънят не бе имал сила върху телата на тия мъже, косъм от главата им не бе изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито <даже> миризма от огън не бе преминала на тях.
28 Навуходоносор продумайки рече: Благословен да бъде Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, който изпрати ангела Си и избави слугите си, които, като уповаха на Него, не послушаха думата на царя, но предадоха телата си за да не служат, нито да се поклонят на друг бог, освен на своя си Бог.
29 Затова, издавам указ щото всеки <човек>, от които и да било люде, народ и език, който би казал зло против Бога на Седраха, Мисаха и Авденаго, да се разсече, и къщата му да се обърне на бунище; защото друг бог няма, който може да избави така.
30 Тогава царят повиши Седраха, Мисаха и Авденаго във Вавилонската област.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com