Второ Царе 12

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Божието наказание на Давид и раждането на Соломон

12 ^(A)Тогава Господ изпрати Натан^[a] при Давид. Той отиде при него и му каза: „В един град имаше двама души – единият богат, а другият сиромах. ² Богатият имаше твърде много овце и кози, както и едър добитък, ³ а сиромахът нямаше нищо освен едно-единствено женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало при него заедно с децата му – ядеше от хляба му, пиеше от чашата му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря. ⁴ Веднъж един странник посети богатия човек. Тогава му се досвидя да вземе от овцете или от воловете си, за да предложи угощение на дошлия при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви на дошлия при него човек.“ ⁵ Давид силно се разгневи против този човек и каза на Натан: „Жив ми Господ! Онзи човек, който е извършил това, заслужава смърт. ^6 (B)А за агнето той трябва да плати четирикратно, понеже е извършил това и не е имал милост.“

⁷ Тогава Натан каза на Давид: „Ти си този човек. Така говори Господ, Бог Израилев: ‘Аз те помазах за цар над Израил, избавих те от преследването на Саул, ⁸ дадох ти притежанието на твоя господар, както и жените на господаря в твоя дворец, поставих те цар над Израил и Юда; ако това е малко, бих ти придал още повече. ⁹ А ти защо пренебрегна словото на Господа, като извърши зло пред Него? Ти порази с меч Урия, взе жена му за своя жена, а него уби с амонски меч. ¹⁰ Затова мечът няма да се оттегли от твоя дом за вечни времена, понеже ти Ме презря и взе жената на хетееца Урия, за да бъде твоя жена.’ ^11 (C)Така говори Господ: ‘Ето в твоя дворец Аз ще изпратя против тебе злини, ще взема твоите жени и ще ги дам на ближния ти, и той ще спи с жените ти под това слънце. ¹² Ти извърши това тайно, а Аз ще го извърша пред цял Израил и посред бял ден.’“ ^13 (D)Тогава Давид отговори на Натан: „Съгреших пред Господа.“ А Натан каза на Давид: „Господ опрости греха ти – ти няма да умреш. ¹⁴ Но тъй като с това даде повод на Господните врагове да Го хулят, затова родилият ти се син ще умре.“ ¹⁵ След това Натан отиде у дома си.

И ето, Господ даде да се разболее детето, което Уриевата жена бе родила на Давид. ¹⁶ Давид се моли пред Бога за детето, пости и усамотен прекара нощта, легнал на земята. ¹⁷ При него влязоха придворните му, за да го вдигнат от земята; но той отказа, нито яде хляб с тях. ¹⁸ На седмия ден детето умря и Давидовите служители се страхуваха да му съобщят, че детето е умряло. Защото си казваха: „Докато детето беше още живо, ние му говорехме, а той не се вслушваше. Как сега да му кажем, че детето е умряло? Той ще направи нещо лошо.“ ¹⁹ Но Давид видя, че служителите му си шепнат нещо, и разбра, че детето вече е умряло. Затова той ги запита: „Умря ли детето?“ Отговориха: „Умря.“

²⁰ Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се, отиде в Господния дом и отправи молитва. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб и яде. ²¹ А служителите му го попитаха: „Какво е това, което вършиш? Докато детето беше още живо, ти пости и плака; след като то умря, ти стана и яде хляб.“ ²² Давид отговори: „Докато детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: ‘Кой знае дали Господ няма да ми окаже милост и детето да остане живо?’ ²³ А сега то умря – защо да постя? Мога ли да го върна? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мене.“

^24 (E)И Давид утеши жена си Вирсавия, влезе при нея и спа с нея; и тя роди син, когото нарече Соломон^[b]. Господ възлюби това дете ²⁵ и изпрати пророк Натан, който го нарече Йедидия^[c], както Господ беше казал.

^26 (F)(G)Йоав воюва против Рава, главен град на амонците, и обсади този царски град. ²⁷ Той изпрати пратеник да съобщи на Давид: „Аз щурмувах Рава и завладях вътрешния град до реката. ²⁸ А сега събери останалите боеспособни воини и потегли към този град, и сам го превземи. Защото, ако го превзема аз, ще му се даде моето име.“ ²⁹ Давид събра воините, потегли към град Рава, воюва против него и го превзе. ³⁰ Давид взе короната от главата на царя им, която тежеше талант злато и беше украсена със скъпоценни камъни. Давид сам я сложи на главата си и изнесе от града много голяма плячка. ³¹ А жителите на този град той принуди да работят с триони, железни дикани, железни брадви и в пещи за печене на тухли. Така постъпи той с всички амонски градове. След това Давид се завърна с цялата си войска в Йерусалим.