Add parallel Print Page Options

18 След него довели шестия, който преди смъртта си рекъл: „Не се заблуждавай напразно! Ние сами си навлякохме тези страдания, понеже съгрешихме пред нашия Бог. Затова и се случиха тези невъобразими неща. 19 (A)Но не мисли, че ще останеш ненаказан ти, който дръзна да влезеш в битка с Бога!“

20 Но най-достойна за възхищение и за незабравима слава е майката. Макар в един ден пред очите ѝ да били умъртвени седемте ѝ синове, тя непреклонно понасяла това с упование в Бога.

Read full chapter