Второзаконие 32
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Песента на Мойсей
32 (A)„Слушай, небе, аз ще говоря;
и нека чуе земята моите думи.
2 (B)Да се разлее като дъжд учението ми,
да бликнат като роса словата ми,
като ситен дъждец по злакове,
като из ведро да вали по тревите!
3 Името на Господа ще прославя;
въздайте слава на нашия Бог!
4 (C)Той е твърдината! Делата Му са съвършени,
всичките Му пътища са праведни!
Бог е верен и няма неправда у Него.
Той е справедлив и истинен!
5 (D)(E)Но децата Му извършиха светотатство пред Него –
твърдоглаво и покварено потомство!
6 (F)Така ли въздаваш благодарност на Господа,
глупав и неразумен народе?
Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил,
Който те е създал и утвърдил?
7 Спомни си отдавна минали дни,
помисли за годините на толкова поколения.
Попитай своя баща – и той ще ти каже,
старците си – и те ще ти дадат отговор.
8 (G)Когато Всевишният даваше наследство на народите,
когато разселваше потомците на Адам,
постави граници между народите според броя на Израилевите синове;
9 (H)защото дял на Господа е Неговият народ,
Яков Му е наследство по жребий.
10 (I)Той го намери в безлюдна земя,
в степ, огласяна от вой на зверове,
закриляше го и бдеше над него,
пазеше го като зеницата на окото Си.
11 (J)Както орлица избутва полека своите пилци от гнездото
и кръжи над тях
с разперени криле,
за да ги вдигне и понесе в полета си,
12 така Господ Сам го водеше
и нямаше с него чужд бог.
13 (K)Той го издигна на хълмиста земя,
нахрани го с плодове от полето,
накърми го с мед от камъка
и с елей от скала като кремък;
14 (L)и с краве масло, и с овче мляко;
с тлъстина от агнета,
от васански овни и от козли,
с най-отбрана пшеница;
ти пи и вино – кръвта на лозата.
15 (M)И се охрани Израил и стана твърдоглав;
затлъстя, надебеля и се угои.
Тогава изостави Бога, Който го създаде,
презря Твърдината на спасението си.
16 (N)С чужди богове разпалиха Неговата ревност,
с мерзости Го разгневиха.
17 Принасяха жертви на бесове, а не на Бога,
на богове, които не познаваха,
на нови богове, появили се отскоро,
които предците ви не са почитали.
18 (O)Твърдината, Която те роди, ти изостави
и забрави Бога, Който те е създал.
19 Господ видя това и в гнева Си
отхвърли Своите синове и дъщери;
20 (P)и рече: ‘Ще скрия лицето Си от тях
и ще видя края, който ги очаква;
защото те са покварено поколение,
деца, в които няма вярност.
21 (Q)Те разпалиха ревността Ми с един бог, който не е Бог,
с мерзостите си Ме оскърбиха;
затова и Аз ще разпаля ревността им с един народ, който не е народ –
с неразбран народ ще ги оскърбя.
22 Защото огън пламна от ноздрите Ми
и ще се разгори до дъното на преизподнята;
той ще погълне земята и плодовете ѝ,
ще разтопи основите на планините.
23 (R)(S)Ще стоваря върху тях беди
и ще ги обсипя със стрелите Си.
24 (T)Силите им ще сломи гладът,
ще бъдат покосени от треска
и от страшна напаст;
ще ги хвърля срещу зъбите на хищници
и срещу отровата на земните влечуги.
25 (U)На улицата – меч, а в домовете ужас
ще погубва техните деца,
младежа и девицата,
кърмачето и стареца.
26 (V)Дори бих казал: ще ги разпръсна
и ще излича спомена за тях сред хората,
27 ако не се безпокоях от неприятелската злост –
да не би враговете им да си въобразят
и да рекат: «Нашата ръка е могъща,
а не Господ стори всичко това!»
28 Защото те са народ неразумен
и нямат разсъдък.
29 О, да бяха разумни
да проумеят и осъзнаят каква ще е тяхната участ!
30 (W)Как би могъл един да прогони хиляда,
а двама да обърнат десет хиляди в бягство,
ако Твърдината им не би ги предала
и Господ не би ги изоставил!
31 Но тяхната твърдина не е като нашата Твърдина;
враговете ни нека сами да отсъдят това!
32 Защото тяхното лозе е от содомската лоза
и от гоморските полета;
гроздето им е грозде отровно,
това са гроздове горчиви.
33 Виното им е змийска отрова,
гибелна отрова на пепелянка.
34 Нима това не е скрито у Мене,
запечатано в съкровищницата Ми
35 (X)до деня на възмездието и отплатата,
когато се подхлъзне кракът им?
Защото е близо денят на тяхната гибел,
скоро ще видят своята участ.
36 (Y)Господ ще съди Своя народ
и ще се смили над слугите Си,
когато види, че силата ги е напуснала
и не е останал никой, било роб или свободен.
37 (Z)И тогава ще попита: «Къде са боговете им,
твърдината, която им беше упование?»
38 Боговете, които ядяха тлъстина от жертвите им
и пиеха вино от възлиянията им,
нека те станат и ви помогнат!
Нека ви бъдат закрила!
39 (AA)Вижте сега, че Аз съм Този, Който съм,
и освен Мене няма Бог!
Аз погубвам и Аз съживявам,
Аз наранявам и Аз изцелявам
и няма кой да избави подвластен на ръката Ми.
40 Ето издигам десницата Си към небето и заявявам:
«Жив съм за вечни времена!»
41 (AB)Когато блесне острият Ми меч,
за да въздава съд ръката Ми,
ще отмъстя на враговете Си
и ще дам отплата на ненавистниците Си.
42 (AC)Ще напоя стрелите Си с кръв
и мечът Ми ще се насити на месо,
на кръв от убити и пленени,
на глави от вражески началници.’
43 Ликувайте, небеса, заедно с Него и Му се поклонете, всички ангели Божии!
Защото Той ще отмъсти за кръвта на слугите Си,
ще отмъсти на враговете Си и ще очисти страната на народа Си.“
44 Тогава Мойсей дойде при народа заедно с Иисус, Навиновия син, и изрече открай докрай думите на тази песен. 45 И когато Мойсей изрече всички тези думи пред целия Израил, 46 той им каза: „Вложете в сърцето си всички думи, които днес изрекох пред вас, и ги завещайте на децата си, за да изпълняват усърдно всички думи на този закон. 47 Защото това не са празни думи за вас, а ваш живот; чрез тези думи ще живеете дълго в страната, в която преминавате през Йордан, за да я завладеете.“
Господ призовава Мойсей на планина Нево
48 И в същия онзи ден Господ каза на Мойсей: 49 (AD)(AE)(AF)„Изкачи се на планината Аварим, на възвишението Нево, което се намира в моавската страна срещу Йерихон, и погледни към ханаанската страна, която Аз ще дам за владение на Израилевите синове! 50 Там, на планината, на която си се изкачил, ти ще умреш и ще се върнеш при предците си, както твоят брат Аарон умря на планината Ор и се върна при предците си; 51 (AG)защото не Ми се покорихте пред израилтяните при водите на Мерива-Кадес в пустинята Цин, защото не почетохте святостта Ми пред Израилевите синове. 52 Оттам ще видиш страната пред тебе, но в нея ти няма да влезеш – в страната, която ще дам на израилтяните.“
Второзаконие 32
1940 Bulgarian Bible
32 Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.
2 Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.
3 Понеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.
4 Той е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.
5 Те се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.
6 Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.
7 Спомни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.
8 Когато Всевишният даваше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.
9 Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е <падащото> Му <Се> с жребие наследство.
10 Намери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си.
11 Както орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,
12 <Така> Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.
13 Издигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива.
14 С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.
15 А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, угоил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си.
16 С чужди <богове> Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв.
17 Пожертвуваха на бесове, <които> не <бяха Бог>, На богове, които не бяха знаели, На нови <богове> наскоро въведени От които бащите ви не се бояха;
18 А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой.
19 Видя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;
20 И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност.
21 Те Ме раздразниха до ревнуване с <онова, което> не е Бог, С кумирите си Ме разгневиха; За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде, С народ несмислен ще ги разгневя.
22 Защото огън се накладе в гнева Ми, И ще пламне дори до най-дълбокия ад; Ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основите на планините.
23 Ще натрупам на тях зло; Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.
24 Ще изтлеят от глад, Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; Зверски зъби ще изпратя върху тях, И отрова от пълзящите по земята.
25 Извън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младежа и девицата, Бозайниче и белокосия старец.
26 Рекох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците,
27 Ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.
28 Защото те са народ неразбран, И няма в тях разум.
29 О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си!
30 Как би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако Канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!
31 Защото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят <за това>.
32 Понеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;
33 Виното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.
34 Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?
35 На Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близо е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава.
36 Защото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен {Т.е., малолетен или пълнолетен.}.
37 И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,
38 Които ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Те нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила.
39 Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.
40 Защото дигам ръката Си към небето И казвам: <Заклевам се> във вечния Си живот,
41 Че, ако изостря лъскавия Си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.
42 Ще упоя стрелите Си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените, На чело с вражеските първенци.
43 Развеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде за кръвта на слугите Си, И ще стори възмездие на противниците Си, И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.
44 И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете.
45 И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:
46 Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.
47 Защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.
48 В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:
49 Възкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните за притежание;
50 и умри на планината, на която се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;
51 защото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива {То ест: Препиране.} Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.
52 За това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, която давам на израилтяните.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com