Add parallel Print Page Options

Военни закони

20 (A)Когато излезеш на бой против враговете си и видиш коне, колесници и народ, по-многоброен от тебе, не се плаши от тях, защото Господ, твоят Бог, Който те изведе от египетската страна, е с тебе. И когато влизате в битка, нека свещеникът пристъпи напред, да се обърне към народа (B)и да му каже: „Слушай, Израилю! Днес вие влизате в битка с вашите врагове. Нека сърцето ви не трепне, не се бойте, не бъдете малодушни и не изпитвайте ужас пред тях, защото Господ, вашият Бог, върви с вас, за да се бие против враговете ви и да ви спаси.“ (C)А надзорниците нека известят на народа: „Който е съградил нова къща и не я е осветил, нека си тръгне и се върне у дома си, да не би да умре в битката и друг да я освети; който е насадил лозе и не го е обрал, нека си тръгне и се върне у дома си, да не би да умре в битката и друг да го обере; (D)който се е сгодил и не се е оженил, нека си тръгне и се върне у дома си, да не би да умре в битката и друг да вземе жена му.“ (E)Надзорниците да известят още на народа: „Който е страхлив и малодушен, нека си тръгне и се върне у дома си, за да не прави малодушни сърцата на братята си, както своето сърце.“ След като надзорниците известят това на народа, да се поставят военачалници начело на народа.

10 Когато приближиш някой град, за да го превземеш, първо му предложи мир. 11 И ако приеме предложението ти за мир и ти отвори портите, целият народ, който се намира в него, да ти станат поданици и да ти работят. 12 Но ако не сключи мир с тебе, а започне против тебе война, подложи го на обсада. 13 И когато Господ, твоят Бог, го предаде в ръцете ти, погуби с острието на меча всички мъже в него; 14 а жените, децата, добитъка и всичко, което се намира в града – цялата плячка от него, вземи за себе си. И каквото си взел като плячка от враговете си, можеш да ядеш, защото Господ, твоят Бог, ти го е дал. 15 Така постъпвай с всички градове, които са твърде далеч от тебе и не са градове на тукашните народи. 16 Но в градовете на тези народи, които Господ, твоят Бог, ще ти даде да завладееш, не оставяй жива душа, 17 а ги предай на гибел – хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците, йевусейците, – както Господ, твоят Бог, ти заповяда, 18 за да не ви научат да вършите всичките мерзости, които те са вършили за боговете си, и така да съгрешите против Господа, своя Бог.

19 Когато обсаждаш дълго някой град и воюваш против него, за да го превземеш, не погубвай дърветата, като замахваш с брадва към тях. Те ти служат за храна, затова не ги сечи! Нима дървото в полето е човек, та да го подлагаш на обсада? 20 Само дървета, за които знаеш, че не дават плодове за ядене, можеш да погубваш и сечеш; тях използвай при обсадата на града, който ти се противопоставя, докато бъде превзет.

20 Когато излезеш на бой против неприятелите си, и видиш коне, колесници и люде повече от тебе, да се не убоиш от тях; защото с тебе е Господ твоят Бог, Който те е извел из Египетската земя.

И като пристъпиш в боя, свещеникът да се приближи и да говори на людете, като им каже:

Слушай, Израилю! вие пристъпвате днес да се биете против неприятелите си; да не премалнее сърцето ви; не бойте се, нито се смущавайте, нито се ужасявайте от тях;

защото Господ вашият Бог, Той е, Който ходи с вас да се бие за вас против неприятелите ви, за да ви спаси.

И военачалниците нека говорят на людете, като рекат: Кой е построил нова къща и не я е посветил? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я посвети.

И кой е насадил лозе и не е ял от плода му? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя и друг да яде плода му.

И кой се е сгодил за жена и не я е взел? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я вземе.

Военачалниците да говорят още на людете, като рекат: Кой е страхлив и малодушен? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да премалнеят сърцата на братята му, както неговото сърце.

И военачалниците, като свършат да говорят на людете, нека поставят полководци над полковете за водители на людете.

10 Когато се приближиш при някой град, за да воюваш против него, предложи му мир.

11 Ако ти отговори мирно и ти отвори <портите>, тогава всичките люде, които се намират в него, да ти станат поданици и да ти работят.

12 Но ако не направи мир с тебе, но воюва против тебе, тогава да го обсадиш;

13 и когато го предаде Господ твоят Бог в ръцете ти, тогава да поразиш всичките му мъжки с острото на ножа;

14 а жените, децата, добитъкът и всичко що се намира в града, всичките користи от него да вземеш за себе си; и да ядеш користите от неприятелите си, които Господ твоят Бог ти даде.

15 Така да постъпваш с всичките градове, които са много далеч от тебе, които не са от градовете на <тукашните> народи.

16 А от градовете на тия люде, които Господ твоят Бог ти дава за наследство, да не оставиш живо нищо, което диша,

17 но да ги обречеш <на изтребление;> хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, според както Господ твоят Бог ти заповяда;

18 за да не ви научат да правите според всичките мерзости, които те са правили за боговете си, и така да съгрешите против Господа вашия Бог.

19 Когато обсаждаш някой град за дълго време и воюваш против него, за да го превземеш, да не унищожаваш дърветата му, нито да дигаш на тях секира; да не ги насичаш, защото от тях можеш да се храниш. Човек ли е полското дърво та да се обсажда от тебе?

20 Само дърветата, които знаеш, че не са хранителни дървета, тях можеш да унищожаваш и изсичаш; и <с тях> да правиш кули против града, който ти се противи, догде бъде превзет.