Години на странстване в пустинята

2 ^(A)Тогава се обърнахме и тръгнахме през пустинята по пътя към Червено море, така както ми беше говорил Господ. И в продължение на много дни обикаляхме планината Сеир. ² После Господ ми каза: ³ ‘Достатъчно дълго обикаляхте тази планина. Обърнете се на север! ^4 (B)Дай заповед на народа и кажи: Ще минете през пределите на вашите братя, синовете на Исав, които обитават Сеир. Те ще се изплашат от вас, затова внимавайте добре! ^5 (C)Не влизайте в разпри с тях, защото няма да ви дам и педя от земята им! Планината Сеир Аз съм дал в наследство на Исав. ⁶ Храна купувайте с пари от тях, за да ядете, и вода купувайте с пари от тях, за да пиете! ^7 (D)Защото Господ, твоят Бог, те е благословил във всяко дело на ръцете ти, закрилял те е, докато пътуваше из тази голяма пустиня. Ето четиридесет години Господ, твоят Бог, е с тебе, не си останал лишен от нищо.’

⁸ Така преминахме през страната на нашите братя, синовете на Исав, които обитаваха Сеир, по Аравския път от Елат и Ецион-Гавер, обърнахме се и се отправихме по пътя към пустинята Моав. ^9 (E)Тогава Господ ми каза: ‘Не предизвиквай моавците и не започвай война с тях! Аз няма да ти дам да владееш нищо от страната им, понеже дадох Ар във владение на Лотовите синове.’ ¹⁰ Преди там живееха емимите, голям народ, многоброен и едър като енакимите. ¹¹ И те като енакимите бяха смятани за исполини, но моавците ги наричат емими. ¹² В Сеир живееха преди и хорейците. Но синовете на Исав ги прогониха и изтребиха. Заселиха се на мястото им, така както стори Израил със страната, която Господ им даде в наследство. ¹³ ‘Станете сега и преминете потока Заред!’ И ние преминахме потока Заред. ^14 (F)Времето на нашето пътуване от Кадис-Варни до прехода през потока Заред беше тридесет и осем години, докато в стана ни изгинаха всички мъже, годни за война, така както Господ им се закле. ¹⁵ И наистина, ръката на Господа се издигна против тях, за да ги изтреби до един от стана.

¹⁶ А когато всички годни за война мъже сред народа измряха, ¹⁷ Господ ми каза: ¹⁸ ‘Днес ти ще минеш покрай Ар, областта на моавците, ^19 (G)и ще се приближиш до синовете на Амон. Но не ги предизвиквай и не влизай в разпра с тях! Аз няма да ти дам да владееш нищо от страната на амонците, понеже я дадох във владение на Лотовите синове.’ ²⁰ Тя също се смяташе за земя на исполините. Исполините живееха там преди, наричани от амонците занзумими – ²¹ голям народ, многоброен и едър като енакимите. Но Господ ги изтреби пред очите им; те ги прогониха и се заселиха на мястото им. ²² Стори така, както за синовете на Исав, които живееха в Сеир – изтреби пред очите им хорейците; те ги прогониха и се заселиха на мястото им, където са и до днес. ²³ Така стана и с авейците, населяващи селата чак до Газа – кафторимците, които излязоха от Кафтор, ги изтребиха и се заселиха на мястото им. ²⁴ ‘Станете, тръгнете и преминете потока Арнон! Ето предавам в ръката ти аморееца Сихон, есевонския цар, и страната му. Започни да я завладяваш и влез в бой с него! ²⁵ От днес ще започна да всявам страх и ужас от тебе сред народите навред под небето. Щом чуят за тебе, те ще тръгнат съкрушени пред тебе.’

^26 (H)Тогава аз пратих пратеници от пустинята Кедемот при есевонския цар Сихон, за да му предадат мирно послание: ^27 (I)‘Позволи ми да мина през страната ти. Ще вървя само по пътя; няма да се отбия нито надясно, нито наляво. ^28 (J)С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми продадеш вода, за да пия. Искам само пеш да премина, ²⁹ така както ми позволиха синовете на Исав, които обитават Сеир, и моавците, които живеят в Ар, докато мина през Йордан в страната, която Господ, нашият Бог, ни дава.’ ^30 (K)Ала Сихон, есевонският цар, не склони да минем през страната му, понеже Господ, твоят Бог, даде упорство на духа му и дързост на сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е до днес.

³¹ А Господ ми каза: ‘Ето Аз ти предавам Сихон и страната му. Започни да завладяваш страната му, за да я наследиш!’ ³² Тогава Сихон излезе против нас, той и целият му народ, на бой при Яса. ³³ И Господ, нашият Бог, го предаде в ръцете ни. Поразихме него, синовете му и целия му народ. ³⁴ Тогава превзехме всичките му градове. Навред в градовете предадохме на изтребление мъжете, жените и децата – не оставихме никого жив. ³⁵ Само добитъка им взехме и плячката от превзетите градове. ³⁶ От Ароир, на брега на реката Арнон, и от града, разположен в долината, чак до Галаад не се намери град, непристъпен за нас. Господ, нашият Бог, ги предаде всичките в ръцете ни. ³⁷ Само до страната на амонитците не си се приближил, нито до местата край река Явок, нито до планинските градове – до всичко, което Господ, нашият Бог, ни беше забранил.