Второ Царе 6
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Ковчегът на завета
6 (A)Давид пак събра всички отбрани млади войни от Израил, тридесет хиляди[a]. 2 (B)Той стана и тръгна от Ваал, в областта на племето на Юда, заедно с цялата войска, която беше с него, за да пренесе оттам Божия ковчег, над който се призовава името на Господа Вседържител, Чийто трон е върху херувими. 3 (C)Сложиха Божия ковчег на нова колесница и го изнесоха от къщата на Аминадав, която се намираше на хълма. А синовете на Аминадав – Оза и Ахио – водеха новата колесница. 4 И я поведоха с Божия ковчег от Аминадавовата къща, която се намираше на хълма. Ахио вървеше пред ковчега. 5 (D)А Давид и всички израилтяни свиреха пред Господ на различни инструменти от кипарисово дърво – на арфи, псалтири, тимпани, цитри и на цимбали.
6 И когато дойдоха до мястото за вършеене на Нахон, Оза протегна ръка към Божия ковчег и се улови за него, понеже воловете го бяха наклонили. 7 Тогава Господният гняв пламна срещу Оза. За тази дързост Бог го порази на същото място и той умря там, при Божия ковчег. 8 Давид се развълнува поради това, че Господ порази Оза. Това място и досега се нарича Перец Оза[b]. 9 В онзи ден Давид изпита страх пред Господа и каза: „Как ще дойде при мене Господният ковчег?“ 10 Затова Давид се отказа да пренесе Господния ковчег при себе си в Давидовия град, а го остави в къщата на Аведар от Гет. 11 (E)И Господният ковчег стоя в къщата на гетеца Аведар три месеца и Господ благослови Аведар и цялото му семейство.
12 (F)(G)Когато съобщиха на цар Давид, че Господ е благословил Аведаровото семейство и целия му имот заради Божия ковчег, той отиде и тържествено пренесе Божия ковчег от Аведаровата къща в Давидовия град. 13 Когато тези, които носеха Господния ковчег, изминеха шест крачки, той принасяше в жертва по един бик и по едно теле. 14 Давид играеше свещен танц с всичката си сила пред Господа. А той беше облечен с ленен ефод. 15 Така Давид и мъжете от целия Израил носеха Господния ковчег с възклицания и тръбни звуци. 16 Когато Господният ковчег влизаше в Давидовия град, Мелхола, Сауловата дъщеря, гледаше от прозореца и като видя цар Давид да играе свещен танц пред Господа, презря го в сърцето си.
17 Донесоха Господния ковчег и го поставиха на мястото му сред скинията, която Давид бе направил за него. След това той принесе пред Господа всеизгаряния и мирни жертви. 18 Когато Давид свърши да принася всеизгаряния и мирни жертви, благослови народа в името на Господа Вседържител. 19 (H)Той раздаде на целия народ, на цялото множество израилтяни[c], и на мъже, и на жени, на всеки по един хляб, по къс печено месо и по една питка. След това целият народ се разотиде, всеки в къщата си.
20 Когато Давид се върна, за да благослови дома си, Сауловата дъщеря Мелхола излезе да го посрещне с думите: „Колко славен беше днес Израилевият цар, като се съблече пред очите на слугините на поданиците си, както се разсъблича един малоумник.“ 21 А Давид отговори на Мелхола: „Пред Господа извърших това, Който ме предпочете пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави за вожд на Господния народ Израил. Аз пред Господа свирих и танцувах свещен танц. 22 Още повече ще се унижа и ще се смиря пред собствените си очи. И при всичко това аз ще бъда почитан от слугините, за които говориш.“ 23 Затова Сауловата дъщеря Мелхола остана бездетна до деня на смъртта си.
Второ Царе 6
1940 Bulgarian Bible
6 След това Давид пак събра всичките отборни мъже от Израиля, <на брой> тридесет хиляди души.
2 И Давид стана от Ваала Юдова та отиде, и всичките люде, които бяха с него, за да пренесе от там, <дето се намираше>, Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, Който обитава между херувимите.
3 И положиха Божия ковчег на нова кола, и дигнаха го от Авинадавовата къща, която бе на хълма; а Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег,
4 като Ахио вървеше пред ковчега, <а Оза край него> {Първата част от ст.4 се изоставя.}.
5 А Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всякакви видове <инструменти> от елхово дърво, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с цитри и с кимвали.
6 А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза простря <ръката> <си> към Божия ковчег та го хвана; защото воловете го раздрусаха.
7 И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег.
8 И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза {Т.е., Поражение (пролом) на Оза.}, <както се нарича и> до днес.
9 И в оня ден Давид се уплаши от Господа, и рече: Как ще дойде Господният ковчег при мене?
10 Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град; но Давид го отстрани в къщата на гетеца Овид-едом.
11 И Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едома три месеца; и Господ благослови Овид-едома и целия му дом.
12 Известиха, прочее, на цар Давида, казвайки: Господ е благословил дома на Овид-едома и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде та пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едома в Давидовия град.
13 И когато тия, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертвува говеда и угоени <телци>.
14 И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.
15 Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и с тръбен звук.
16 А като влизаше Господният ковчег в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше пред Господа, презря го в сърцето си.
17 И донесоха Господния ковчег та го положиха на мястото му, всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господа.
18 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в името на Господа на Силите.
19 И раздаде на всичките люде, сиреч, на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб и по една мера <вино> и по една низаница сухо грозде. Тогава всичките люде си отидоха, всеки в къщата си.
20 А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давида, и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!
21 А Давид каза на Михала: пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! пред Господа играх.
22 И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан.
23 Затова Михала Сауловата дъщеря остана бездетна до деня на смъртта си.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com