Второ Царе 1
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Възцаряване на Давид
Смъртта на Саул
1 (A)След смъртта на Саул, след като амаликитците бяха разбити, Давид се завърна и престоя в Секелаг два дена. 2 (B)Тогава на третия ден дойде един човек от Сауловия стан. Дрехите му бяха раздрани и главата му беше в пръст. Когато влезе при Давид, направи поклон до земята 3 Давид го попита: „Откъде идваш?“ Той отговори: „Избягах от лагера на израилтяните.“ 4 (C)Но Давид отново го попита: „Как се случи това? Разкажи ми!“ А той отговори: „Воюващите се разбягаха от сражението и много от тях са мъртви. Умряха също Саул и синът му Йонатан.“ 5 Тогава Давид попита младия воин, който му съобщаваше това: „Откъде разбра, че Саул и синът му Йонатан са мъртви?“ 6 Младият воин, който му съобщаваше това, продължи: „Аз случайно бях отишъл на Гелвуйската планина. Видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го настигнаха. 7 Той се огледа назад и като ме видя, повика ме. 8 Аз отговорих: ‘Ето ме.’ Той ме попита: ‘Кой си ти?’ Отговорих му, че съм амаликитец. 9 След това той ми заповяда: ‘Приближи се към мене и ме убий, защото безсилие ме е обзело, а все още съм жив.’ 10 (D)Тогава аз се приближих до него и го убих, понеже бях уверен, че той не може повече да живее, тъй като вече беше паднал. Взех диадемата, която беше на главата му, както и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук при господаря си.“
11 Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото сториха и всички мъже, които бяха заедно с него. 12 Ридаха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, за Господните воини и за Израилевия дом, затова, че бяха загинали от меч. 13 А Давид попита младия воин, който му съобщи това: „Ти откъде си?“ Той му отговори: „Аз съм син на един чужденец амаликитец.“ 14 (E)Тогава Давид му каза: „Как се осмели да вдигнеш ръка, за да убиеш царя – Господния помазаник?“ 15 След това Давид повика един друг млад воин и му заповяда: „Пристъпи, нападни го!“ И войнът го порази смъртно. 16 (F)Давид продължи да говори на амаликитеца: „Ти си виновен за тази смърт, понеже устата ти свидетелстваха против тебе при думите ти: ‘Убих Господния помазаник’.“
Плачевна песен на Давид за Саул и Йонатан
17 Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан със следната плачевна песен, 18 (G)като заповяда юдеите да я научат на струнен инструмент, както е записана в „Книгата на храбрите“:
19 „Твоята слава, о, Израилю, е поразена върху твоите планини!
Как паднаха героите!
20 (H)Не възвестявайте това в Гет,
не го разгласявайте по улиците на Аскалон,
за да не се радват филистимските дъщери,
за да не тържествуват дъщерите на необрязаните!
21 Проклети бъдете, планини Гелвуй!
Да не падат на вас ни роса, ни дъжд,
нито реколта да има по нивите ви,
защото там бяха захвърлени щитовете на героите,
щитът на Саул, като че ли беше той помазан с елей.
22 (I)Без кръв от убити,
без поразени тела на храбри воини
не се е връщал никога назад лъкът на Йонатан
и мечът на Саул никога не се е връщал празен.
23 Саул и Йонатан,
обични и почитани през живота си бяха те,
не се разделиха и в смъртта си.
Бяха по-бързи от орли,
по-силни от лъвове.
24 Израилеви дъщери, плачете за Саул,
който ви обличаше в багреница с украшения
и кичеше със златни накити дрехите ви.
25 Как паднаха в битка най-храбрите!
Загина Йонатан върху планините.
26 Жалея за тебе, братко Йонатане –
ти ми беше много скъп.
Твоята обич за мене беше прекрасна
като обич на жена.
27 Ах, как паднаха жертва героите,
как погинаха бойните оръжия!“
Второ Царе 1
1940 Bulgarian Bible
1 След смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена,
2 на третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони.
3 И Давид му рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах.
4 И рече му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан.
5 Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше <това>: От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели?
6 И момъкът, който му съобщаваше <това> рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигваха.
7 И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.
8 И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.
9 Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.
10 И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.
11 Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра; така <направиха> и всичките мъже, които бяха с него.
12 И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.
13 А Давид рече на момъка, който му съобщаваше <това>: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.
14 И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?
15 И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря.
16 И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник.
17 Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач;
18 (и заръча да научат юдейците <тая Песен на> лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния): -
19 Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните {Еврейски: Високите.} места <на полето> ти! Как паднаха силните.
20 Не възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните.
21 Хълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви <доставяйки> първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, <като да> не е бил той помазан с миро.
22 От кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен.
23 Саул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете.
24 Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви.
25 Как паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на <полето> ти!
26 Преоскърбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените.
27 Как паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com