Второ Петрово 1
Библия, синодално издание
1 Симон Петър, раб и апостол Иисус Христов, до ония, на които чрез правдата на Бога нашего и Спасителя Иисуса Христа се падна да получат с нас еднаква по стойност вяра:
2 благодат вам и мир да изобилва в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ.
3 (A)Понеже божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие, чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство,
4 чрез които ни са дарувани твърде големите и драгоценни обещания, та чрез тях да станете участници в божественото естество, като отбегнете световното разтление от похоти, –
5 затова, като положите всяко старание, привнесете към вярата си добродетел, към добродетелта знание,
6 към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие,
7 (B)към благочестието братолюбие, към братолюбието любов.
8 (C)Защото, ако тия добродетели ги има у вас и се умножават, те не ще ви оставят празни, нито безплодни в познаването Господа нашего Иисуса Христа.
9 (D)А у когото ги няма, той е сляп, късоглед и забравил, че се е очистил от прежните си грехове.
10 Затова, братя, още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите,
11 защото тъй ще ви се даде свободен вход във вечното царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа.
12 Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината, що е сега пред вас.
13 Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне,
14 (E)знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви.
15 Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това.
16 (F)Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие.
17 (G)Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.
18 И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина.
19 Освен това имаме по-достоверно нещо – пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви,
20 като знаете първом това, че никое пророчество на Писанието не е собствено (на пророка) тълкувание на Божията воля.
21 (H)Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светии просветявани са говорили светите Божии човеци.
Второ Петрово 1
1940 Bulgarian Bible
1 Симон Петър, слуга и апостол Исус Христов, на вас, които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра:
2 Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исуса, нашия Господ.
3 Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е <потребно> за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила;
4 чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света;
5 то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие,
6 на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие,
7 на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов.
8 Защото ако тия <добродетели> се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос.
9 Но оня, у когото те не се намират, е сляп, късоглед, и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.
10 Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия <добродетели>, никога няма да изпаднете.
11 Понеже така ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос.
12 Затова всякога ще бъда готов да ви напомням за тия работи, ако и да ги знаете и да сте утвърдени в истината, която сега държите.
13 И мисля, че е право, докато съм в тая <телесна> хижа, да ви подтиквам чрез напомняне;
14 понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос.
15 Даже ще се постарая щото вие и след смъртта ми, да можете всякога да помните тия работи.
16 Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.
17 Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.
18 Тоя глас чухме <сами> ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина.
19 И <така>, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.
20 И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно <на пророка> обяснение <на Божията воля;>
21 защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [светите] човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com