Второ Летописи 6
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Молитва на Соломон при освещаване на храма
6 Тогава Соломон рече: „Господ е казал, че волята Му е да живее в мрак; 2 затова аз Ти построих разкошен дом, място, в което да пребъдваш вечно.“
3 После царят обърна лице и благослови събралото се множество израилтяни, докато те стояха прави. 4 И каза: „Благословен да бъде Господ, Бог на Израил, Който извърши обещаното на баща ми Давид: 5 ‘От деня, в който изведох Своя народ от египетската земя, Аз не избрах измежду племената на Израил нито един град, където да бъде построен дом, за да пребъдва там името Ми, нито избрах мъж за владетел на Моя народ Израил, 6 но избрах Йерусалим, за да пребъдва там името ми, избрах Давид, за да властва над Моя народ.’
7 (A)Баща ми Давид силно желаеше да построи дом на името на Господа, Бога на Израил. 8 Но Господ каза на баща ми Давид: ‘Ти имаш на сърце да построиш храм на името Ми и е хубаво, че имаш такова намерение. 9 Ти обаче няма да построиш храм, а родният ти син. Той ще построи храм на името Ми.’ 10 И Господ изпълни словото Си, което беше изрекъл: аз наследих баща си Давид, седнах на престола на Израил, както беше казал Господ, и построих дом на името на Господа, Бога на Израил. 11 И там положих ковчега, в който е заветът на Господа, който Той сключи с израилтяните.“
12 След тези думи Соломон се изправи пред жертвеника на Господа пред множеството израилтяни и вдигна ръце. 13 Застана зад амвона на двора, който беше направил от мед, дълъг и широк пет лакътя и висок три лакътя, коленичи пред цялото събрало се множество и вдигна ръце към небето. 14 И каза: „Господи, Боже на Израил! Няма друг Бог като Тебе нито на небето, нито на земята. Ти пазиш завета и даряваш милост към Своите слуги, в чиито сърца си. 15 Ти изпълни за Своя избраник Давид, баща ми, каквото си му обещал. Ръцете Ти извършиха днес това, което бе изрекла устата Ти. 16 (B)Сега, Господи, Боже на Израил, изпълни за Своя избраник Давид, баща ми, другото, което си му обещал: ‘Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако синовете ти вървят по правилния път и живеят по Моя закон, както ти си живял пред Мене.’ 17 И така, нека сега, Господи, Боже на Израил, да се потвърди словото Ти, което си изрекъл на Своя служител Давид!
18 (C)Но нима Бог наистина ще живее с хората на земята? Нали небесата и небесата на небесата не могат да Те поберат, колко по-малко би го сторил този дом, който построих! 19 Погледни благосклонно към молитвата на Своя служители към молбата му, Господи, Боже мой, за да чуеш зова и молитвата, с която Твоят служител се обръща към Тебе. 20 (D)Бди над този дом денем и нощем, над мястото, където си обещал да пребъдва името Ти, за да чуваш молитвата, с която рабът Ти ще се моли на това място. 21 Слушай молбите на Своя служители на Своя народ Израил, когато се молят на това място, и като ги слушаш от Твоето небесно жилище, чуй ги и бъди милостив!
22 Ако някой съгреши против ближния си и поискат от него да се закълне с клетва, и той дойде и го направи пред жертвеника Ти в този храм, 23 Ти чуй от небесата и въздай съд над Своите слуги, като осъдиш виновния и той получи присъдата си, а оправдаеш невинния и го оневиниш.
24 Ако Твоят народ Израил бъде поразен от неприятел, понеже са съгрешили пред Тебе, и изповядат името Ти с гореща молитва пред Тебе в този храм, 25 чуй от небето и прости греха на Своя народ Израил, и ги върни в страната, която си дал на тях и на предците им.
26 Ако небето се затвори и не вали дъжд, понеже са съгрешили пред Тебе, и се помолят на това място, изповядат името Ти и се отвърнат от греховете си, защото си ги смирил, 27 чуй това от небето и прости греха на Своите слуги и на Своя народ Израил, като им посочиш добрия път, по който трябва да вървят, и изпрати дъжд на Своята земя, която си дал в наследство на народа Си.
28 Ако настанат на земята глад или мор, суша или мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелите им ги обсадят в страната, която владеят, ако се появи някаква беда или болест, 29 тогава приеми всяка молитва, всяка молба от когото и да е човек или от целия Свой народ Израил; когато някой усети болка и тъга и простре ръце към Твоя храм, 30 чуй от небето тяхната молитва и молба и въздай това, което те заслужават, защото Ти познаваш сърцето им. Само Ти си сърцеведец. 31 Нека се боят от Тебе, за да вървят по Твоите пътища през всичките си дни, докато живеят на земята, която си дал на предците ни.
32 Дори и за чужденеца, който не е от Твоя народ Израил, но идва от далечна страна заради Твоето велико име, да усети Твоята мощна ръка и Твоята готова за действие десница – когато дойде и се помоли в този храм, 33 чуй от небето, от Своето небесно жилище, и стори всичко, за което чужденецът Те призове, за да познаят името Ти всички народи на света и да се боят от Тебе, както Твоят народ Израил, и да знаят, че този дом, който аз построих, е наречен на Твоето име.
34 Когато Твоят народ излезе на война против неприятелите си там, където би го изпратил, и Ти се помоли, като се обърне към града, който Ти си избрал, и към храма, който построих на Твое име, 35 чуй от небето тяхната молитва и молба и въздай това, което те заслужават.
36 Ако те съгрешат пред Тебе, защото няма човек, който да не греши, и Ти им се разгневиш и ги предадеш на неприятеля, и пленените бъдат отведени в чужда страна, 37 когато разберат, какво ги е сполетяло и се обърнат, за да ти се помолят от страната на плена, и се обърнат към Тебе с думите: ‘Съгрешихме, виновни сме, сторихме беззаконие’, 38 когато се обърнат към Тебе с цялото си сърце и душа в страната на своя плен и се помолят, като се обърнат към страната си, която си дал на предците им, към града, който си избрал, и към храма, който построих в Твое име, 39 чуй от небето тяхната молитва и молба и въздай това, което те заслужават, и прости на народа Си, каквото е съгрешил пред Тебе. 40 Боже мой, нека очите Ти бъдат отворени и ушите ти се вслушат в молитвата, изричана на това място!
41 (E)И сега, Господи Боже, влез в храма Си, Ти и ковчегът на Твоята слава! Твоите свещеници, Господи Боже, да се облекат в спасение и светиите Ти да се наслаждават на блага. 42 Господи Боже, не отвръщай лице от Своя помазаник, помни милостите, които си показал към Своя служител Давид!“
Второ Летописи 6
1940 Bulgarian Bible
6 Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак;
2 но аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.
3 После царят обърна лицето си та благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:
4 Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който извърши с ръцете Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давида, като рече:
5 От деня, когато изведох людете Си из Египетската земя, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, гдето да се построи дом, за да се настани името Ми там, нито избрах мъж за да бъде вожд на людете Ми Израиля;
6 но избрах Ерусалим за да се настани името Ми там, и избрах Давида за да бъде над людете Ми Израиля;
7 И в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа Израилевия Бог;
8 но Господ рече на баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.
9 Ти, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, той ще построи дом за името Ми.
10 Господ, прочее, изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говори Господ, построих дома за името на Господа Израилевия Бог.
11 И там турих ковчега, в който е заветът, който Господ направи с израилтяните.
12 Тогава <Соломон> застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и простря ръцете си.
13 (Защото Соломон беше направил медна платформа, която беше пет лакътя дълга, пет лакътя широка и пет лакътя висока, която беше положил всред двора, и като застана на нея, падна на коленете си пред цялото Израилево общество). Той, прочее, простря ръцете си към небето и рече:
14 Господи Боже Израилев, няма на небето и на земята Бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;
15 Който си изпълнил към слугата Си Давида, баща ми, това, което си му обещал; да! <това, което> си говорил с устата Си, него си и свършил с ръката Си, както <се вижда> днес.
16 Сега, Господи Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давида баща ми, онова което си му обещал, като си рекъл: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мен на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят в закона Ми, както ти си ходил пред Мене.
17 Сега, прочее, Господи Боже Израилев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугата Си Давида.
18 Но Бог наистина ли ще обитава с човека на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; колко по-малко тоя дом, който построих!
19 Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молението му, Господи Боже мой, тъй щото да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли пред Тебе,
20 за да бъдат очите Ти денем и нощем отворени към тоя дом, към мястото, за което Ти си казал, че ще настаниш името Си там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.
21 Слушай моленията на слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място; да! слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш бивай милостив.
22 Ако съгреши някой на ближния си, и му се наложи клетва, за да се закълне, и той дойде та се закълне пред олтара Ти в тоя дом,
23 тогава послушай Ти от небето и подействувай, извърши правосъдие за слугите Си, и въздай на беззаконния, така щото да възвърнеш делото му върху главата му, а оправдай праведния като му отдадеш според правдата му.
24 Ако людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че са Ти съгрешили, и се обърнат та изповядат Твоето име, и принесат молитва като се помолят пред Тебе в тоя дом,
25 тогава Ти послушай от небето, и прости греха на людете Си Израиля, и възвърни ги в земята, която си дал на тях и на бащите им.
26 Когато се затвори небето, та не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си понеже ги съкрушаваш,
27 тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на людете Си Израиля, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на людете Си.
28 Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелите им ги обсадят в градовете на земята им, - каква да е язва или каква да е болест <ако се появи между тях, ->
29 тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек или от всичките Ти люде Израиля, когато всеки познае раната си и болката си и простре ръцете си към Твоя дом,
30 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости, и въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на човешкия род),
31 за да Ти се боят, като ходят в Твоите пътища, през цялото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.
32 А за чужденеца, още който не е от людете Ти Израиля, но иде от далечна страна, заради Твоето велико име, и заради Твоята мощна ръка, и заради Твоята издигната мишца, - когато дойдат та се помолят в тоя дом,
33 тогава послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките племена на света, и Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом който построих.
34 Ако людете Ти излязат на бой против неприятелите си, където би ги пратил Ти, и Ти се помолят <като се обърнат> към тоя град, който Ти си избрал, и към дома, който построих на Твоето име,
35 тогава послушай от небето молитвата им и моленето им, и защити правото им.
36 Ако Ти съгрешат, (защото няма човек, който да не греши), и Ти се разгневиш на тях та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в земя далечна или близка,
37 и дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята, гдето са запленени, и рекат: Съгрешихме, беззаконствувахме, сторихме неправда,
38 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята, гдето са запленени, гдето са ги завели пленници, и се помолят, <като се обърнат> към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,
39 тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им, и моленията им, защити правото им, и прости на людете Си, които са Ти съгрешили.
40 Сега, моля Ти се, Боже мой, нека бъдат отворени очите Ти, и внимателни ушите Ти, към молитвата, която се принася на това място.
41 Стани, прочее, сега, Господи Боже, <влез> в покоя Си, Ти и ковчегът на Твоята сила; свещениците Ти, Господи Боже, да бъдат облечени със спасение, и светиите Ти нека се веселят в блага.
42 Господи Боже, недей отблъсва лицето на помазаника Си; помни милостите, <които си показал към> слугата Си Давида.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com