36 Тогава людете от Юдовата земя взеха Иохаза, Иосиевия син, та го направиха цар в Ерусалим вместо баща му.

² Иоахаз бе двадесет и три години на възраст когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим.

³ Защото Египетският цар го свали <от престола> в Ерусалим, и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато.

⁴ И египетският цар постави брата му Елиакима цар над Юда и Ерусалим, като промени името му на Иоаким. А брат му Иоахаз, Нехао взе та го заведе в Египет.

⁵ Иоаким бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; и върши зло пред Господа своя Бог.

⁶ И вавилонският цар Навуходоносор възлезе против него, та го върза с окови, за да го заведе във Вавилон.

⁷ Навуходоносор занесе и от вещите на Господния дом във Вавилон, и ги тури в капището си във Вавилон.

⁸ А останалите дела на Иоакима, и мерзостите, които извърши, и това което се намери в него, ето, писани са в книгите на Израилевите и Юдовите царе. И вместо него се възцари син му Иоахин.

⁹ Иоахин бе осемнадесет {В Еврейският текст, осем; но виж. 4 Цар. 24:8} години на възраст когато се възцари, и царува три месеца и десет дена в Ерусалим; и върши зло пред Господа.

¹⁰ А в края на годината цар Навуходоносор прати да го доведат във Вавилон, заедно с отбраните вещи на Господния дом; и направи Седекия, брата <на баща му>, цар над Юда и Ерусалим.

¹¹ Седекия бе двадесет и една година на възраст когато се възцари и царува единадесет години в Ерусалим.

¹² Той върши зло пред Господа своя Бог; не се смири пред пророк Еремия, <който му говореше> из Господните уста.

¹³ А още се и подигна против цар Навуходоносора, който го бе заклел в Бога <в подчиненост;> и закорави врата си, и упорствува в сърцето си да се не обърне към Господа Израилевия Бог.

¹⁴ При това, всичките по-главни свещеници и людете преумножиха престъпленията си, според всичките мерзости на народите, и оскверниха дома на Господа, който Той бе осветил в Ерусалим.

¹⁵ И Господ Бог на бащите им ги предупреждаваше чрез Своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалеше людете Си и обиталището Си.

¹⁶ Но те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на <Господа>, и се подиграваха с пророците Му, догдето гневът Му се издигна против людете Му така, че нямаше изцеление.

¹⁷ Затова Той доведе против тях халдейския цар, който изби юношите им с нож, вътре в дома на светилището им, и не пожали ни юноша, ни девица, ни старец, ни белокос; всичките предаде в ръката му.

¹⁸ И всичките вещи на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на Господния дом, и съкровищата на царя и на първенците му, - всичките занесе във Вавилон.

¹⁹ И изгориха Божия дом, и събориха стената на Ерусалим, и всичките му палати изгориха с огън, и всичките му скъпоценни вещи унищожиха.

²⁰ А оцелелите от нож отведе във Вавилон гдето останаха слуги нему и на синовете му до времето на персийското царство;

²¹ за да се изпълни Господното слово, <изговорено> чрез устата на Еремия, догдето земята се наслаждава със съботите си; <защото> през цялото време, когато лежеше пуста тя пазеше събота, докле да се изпълнят седемдесет години.

²² А в първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни Господното слово, <изговорено> чрез устата на Еремия, Господ подбуди духа на персийския цар Кир, та прогласи из цялото си царство, още и писмено <обяви>, като рече:

²³ Така казва персийският цар Кир: Небесният Бог Иеова ми е дал всичките царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда. Прочее, който между вас, от всичките Негови люде, е <наклонен>, Иеова неговият Бог да бъде с него, нека възлезе.