Add parallel Print Page Options

Цар Йосия възстановява завета с Бога

34 (A)Йосия беше на осем години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим тридесет и една години. Той вършеше това, което беше праведно пред Господа, следваше пътя на праотеца си Давид и не се отбиваше нито надясно, нито наляво. (B)На осмата година от царуването си още като момче започна да търси Бога на праотеца си Давид, а на двадесетата година се зае да премахне от Юдея и Йерусалим оброчищата, статуите на Ашера, изваяните и отлети идоли. (C)В присъствие на царя разрушиха жертвениците на Ваал и фигурите, които се издигаха над тях. А той отряза статуите на Ашера, изваяните и отлетите идоли разби на прах и ги разпиля по гробовете на онези, които им бяха принасяли жертва. (D)Изгори костите на жреците върху техните жертвеници и така очисти Юдея и Йерусалим. Всичко това направи и в градовете на племената на Манасия, Ефрем, Симеон и Нефталим, като опустоши околностите им, събори жертвениците и статуите на Ашера, разби на прах идолите, строши всички кумири и се върна в Йерусалим.

А на осемнадесетата година от царуването си, след като очисти страната си и Божия дом, царят прати Шафан, Ацалевия син, градоначалника Маасея и летописеца Йоах, Йоахазовия син, да поправят храма на Господа, своя Бог. Те отидоха при първосвещеника Хелкия и предадоха среброто, принесено в Божия дом, което левитите при храмовите порти бяха събрали от племената на Манасия, Ефрем, от всички израилтяни, от цяла Юдея и Вениаминовото племе и от жителите на Йерусалим. 10 Приеха го надзирателите при дома на Господа, а те го предадоха на работниците, които работеха в Господния дом, за да поправят и обновят храма. 11 Те пък го дадоха на дърводелците и зидарите, за да купуват дялани камъни и греди, с които да покрият постройките, съборени от юдейските царе. 12 Тези хора работеха съвестно. Техни надзиратели бяха Йахат и Овадия, левити от Мерариевите потомци, Захария и Мешулам от Каатовите потомци и всички левити, които умееха да свирят на музикални инструменти. 13 Имаше още и надзиратели на носачите и над всички останали работници. Левитите бяха още писари, управители и стражи при портите.

14 Когато изнасяха среброто, внесено в храма на Господа, свещеникът Хелкия намери книгата на Господния закон, даден чрез Мойсей. 15 Тогава Хелкия каза на писаря Шафан: „Намерих книгата на закона в Господния дом.“ И Хелкия даде книгата на Шафан. 16 А Шафан занесе книгата на царя и му съобщи: „Твоите слуги извършват всичко, каквото им е поръчано; 17 те събраха среброто, намерено в Господния дом, и го предадоха на надзирателите и на работниците.“ 18 Писарят Шафан съобщи на царя още, че свещеникът Хелкия му е дал тази книга и той я прочете пред царя.

19 Царят, като чу думите на закона, раздра дрехите си 20 и заповяда на Хелкия, на Ахикам, Шафановия син, на Авдон, Михеевия син, на писаря Шафон и на царския слуга Асая: 21 „Идете и се допитайте до Господа за мене и за останалите в Израил и Юда относно думите в намерената книга, защото голям е Господният гняв, който ни сполетя, след като предците ни не опазиха словото на Господа и не постъпваха във всичко така, както е писано в тази книга.“

22 Тогава Хелкия и хората, определени от царя, отидоха при пророчицата Олдама, жена на пазача на дрешника Шалум, син на Тавкегат, Хасраовия син. Тя живееше в новата част на Йерусалим. Пратениците ѝ разказаха за какво бяха дошли. 23 А тя им отговори: „Така казва Господ, Бог на Израил: ‘Кажете на човека, който ви е изпратил при мене: 24 Така казва Господ: «Аз ще изпратя беди върху това място и върху жителите му – всички онези проклятия, написани в книгата, която прочетоха пред юдейския цар. 25 Гневът Ми ще се излее на това място и няма да угасне затова, че Ме изоставиха и кадиха на други богове, и Ме разгневиха с всичко, което сториха с ръцете си.» 26 А на юдейския цар, който ви е изпратил да се допитате до Бога, кажете: «Така казва Господ, Бог на Израил, относно думите, които си чул: 27 Понеже сърцето ти се смири и ти потърси Господа, когато чу думите Му за това място и за жителите му, и в смирението си раздра дрехите си и заплака пред Мене, затова и Аз чух молитвата ти – казва Господ, – 28 ето Аз ще те прибера при предците ти и ще бъдеш положен с мир в гробницата си. Очите ти няма да видят злото, което ще пратя върху това място и върху жителите му»’.“ Пратениците съобщиха този отговор на царя.

29 Тогава царят заповяда да съберат всички старейшини от Юдея и Йерусалим. 30 И царят отиде в Господния храм заедно с всички юдеи и жители на Йерусалим – свещениците, левитите и целия народ – малки и големи. Пред тях прочете на всеослушание всички думи на книгата на завета, намерена в дома на Господа. 31 След това царят се изправи на мястото си и сключи завет пред Господа да следват Господа, да пазят заповедите Му, откровенията Му и наредбите Му от цялото си сърце и душа, за да изпълняват думите на завета, записани в тази книга. 32 И накара всички в Йерусалим и в страната на Вениамин да потвърдят своята вярност към завета. Оттогава жителите на Йерусалим постъпваха според завета на Бога, Бога на предците им. 33 Йосия премахна всички скверни идоли навред по земите на израилтяните и заповяда на всички, които населяваха Израил, да служат на Господа, своя Бог. И през всичките дни на живота му те не отстъпваха от Господа, Бога на техните предци.

34 Иосия бе осем години на възраст когато се възцари, и царува в Ерусалим тридесет и една година.

Той върши това, което бе право пред Господа, като ходи в пътищата на баща си Давида, без да се отклони на дясно или на ляво.

В осмата година на царуването си, като бе още млад, почна да търси Бога на баща си Давида; а в дванадесетата година почна да чисти Юда и Ерусалим от високите места, от ашерите, от ваяните идоли, и от леяните.

В неговото присъствие събориха жертвениците на ваалимите; и изсече кумирите на слънцето, които бяха върху тях, и сломи ашерите и ваяните и леяните идоли, и като ги стри на прах, разпръсна го върху гробовете на ония, които бяха им жертвували.

Изгори и костите на жреците на жертвениците им, и <така> очисти Юда и Ерусалим.

<Същото направи> и в градовете на Манасия, Ефрема и Симеона, и дори до Нефталима, всред околните им развалини;

събори жертвениците, стри на прах ашерите и ваяните идоли, и изсече всичките кумири на слънцето по цялата Израилева земя. Тогава се върна в Ерусалим.

А в осемнадесетата година на царуването си, когато беше очистил земята и <Божия> дом, прати Сафана, Азалиевия син, и градския началник Маасия, и летописеца Иоах, син на Иоахаза, за да поправят дома на Господа неговия Бог.

И те отидоха при първосвещеника Хелкия, та предадоха парите внесени в Божия дом, които вратарите левити бяха събрали от Манасия и Ефрема, и от всички останали от Израил, и от целия Юда и Вениамина, и от жителите на Ерусалим.

10 Предадоха ги в ръката на работниците, които надзираваха Господния дом; а те ги дадоха на работниците, които работеха в Господния дом, за да поправят и обновят дома, -

11 дадоха ги на дърводелците и на зидарите, за да купят дялани камъни и дървета за греди, и да поправят зданията, които Юдовите царе бяха съборили.

12 И мъжете вършеха работата честно; а надзирателите над тях бяха левитите Яат и Авдия от Мерариевите потомци, Захария и Месулам от Каатовите потомци, за да настояват, а от <другите> левити всички изкусни свирачи на музикални инструменти.

13 Имаше още и настойници над бременосците и над всички, които работеха в каква да било работа; а някои от левитите бяха писари, надзиратели и вратари.

14 А като изнасяха внесените в Господния дом пари, свещеник Хелкия намери книгата на Господния закон <даден> чрез Моисея.

15 И Хелкия проговаряйки рече на секретаря Сафан: Намерих книгата на закона в Господния дом. И Хелкия даде книгата на Сафана.

16 А Сафан донесе книгата на царя, занесе и дума на царя, казвайки: Слугите ти вършат всичко, що им е определено;

17 и събраха намерените в Господния дом пари, и ги предадоха в ръката на настоятелите и в ръката на работниците.

18 Тоже секретарят Сафан извести на царя, казвайки: Свещеник Хелкия ми даде една книга. И Сафан я прочете пред царя.

19 А царят, като чу думите на закона, раздра дрехите си.

20 И царят заповяда на Хелкия, на Ахикама Сафановия син, на Авдона {В 4 Цар. 22:12, Аховор.}, Михеевия син, на секретаря Сафан и на царевия слуга Асаия, казвайки:

21 Идете, допитайте се до Господа за мене и за останалите в Израиля и в Юда, относно думите на намерената книга; защото голям е Господният гняв, който се изля на нас, понеже бащите ни не опазиха Господното слово да постъпват напълно според както е писано в тая книга.

22 И така, Хелкия и ония, които царят <беше определил>, отидоха при пророчицата Олда, жена на одеждопазителя Селум, син на Текуя, Арасовия син. А тя живееше в Ерусалим, във втория участък; и те й говориха според поръчаното.

23 И тя им рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил до мене:

24 Така казва Господ: Ето, Аз ще докарам зло на това място и на жителите му, всичките проклетии написани в книгата, която прочетоха пред Юдовия цар.

25 Понеже Ме оставиха и кадяха на други богове, та Ме разгневиха с всичките си дела на ръцете си, затова гневът Ми ще се излее на това място, и няма да угасне.

26 Но на Юдовия цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете: Така казва Господ Израилевият Бог: Относно думите, които ти си чул,

27 понеже сърцето ти е омекнало, и ти си се смирил пред Бога, когато си чул Неговите думи против това място и против жителите му, и ти си се смирил пред Мене, раздрал си дрехите си, и си плакал пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ.

28 Ето, Аз ще те прибера при бащите ти, и ще се прибереш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от цялото зло, което ще докарам на това място и на жителите му. И те доложиха на царя.

29 Тогава царят прати та събра всичките Юдови и ерусалимски старейшини.

30 И царят възлезе в Господния дом, заедно с всичките Юдови мъже и ерусалимските жители, - свещениците, левитите и всичките люде от голям до малък; и прочете на всеослушание пред тях всичките думи от книгата на завета, която се намери в Господния дом.

31 И царят застана на мястото си, та направи завет пред Господа да следва Господа, да пази заповедите Му, заявленията Му и повеленията Му с цялото си сърце и с цялата си душа, та да изпълнява думите на завета, които са написани в тая книга.

32 И накара всички, които се намериха в Ерусалим и във Вениамин, да потвърдят <завета>. И ерусалимските жители постъпиха според завета на Бога, Бога на бащите си.

33 И Иосия отмахна всичките мерзости от всичките места принадлежащи на израилтяните, и накара всички, които се намериха в Израил, да служат, да служат на Господа своя Бог; през всичките му дни те не се отклониха от следване Господа Бога на бащите си.