Второ Коринтяни 7
Библия, синодално издание
7 И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий.
2 Поместете ни в сърцата си: никого не обидихме; никого не покварихме, нито някого изкористихме.
3 Не за осъждане това говоря; защото преди малко казах, че вие сте в сърцата ни, за да умрем и да живеем заедно.
4 Голямо доверие имам към вас, много се хваля с вас; изпълнен съм с утеха, преизобилвам с радост при всичката наша скръб.
5 Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън – нападения, отвътре – страхове.
6 (A)Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита,
7 и не само с неговото дохождане, но и с утехата, с която се бе утешил той поради вас, като ни разказваше за вашия копнеж, за вашия плач, за вашата към мене ревност, тъй че аз още повече се зарадвах.
8 Защото, ако и да съм ви наскърбил с посланието, не се кая, макар и да се каях отначало, понеже виждам, че онова послание ви е наскърбило само за малко време.
9 Сега се радвам не затова, че се наскърбихте, но че се наскърбихте за покаяние, понеже се наскърбихте по Бога, та никаква вреда да не претърпите от нас.
10 (B)Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт.
11 Защото, ето на, това дето се наскърбихте по Бога, какво усърдие докара у вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво отмъщение! С всичко показахте себе си, че сте чисти в това дело.
12 И тъй, ако ви и писах, то не заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане явна нашата за вас грижа пред Бога.
13 Затова се утешихме с вашата утеха; а още повече се зарадвахме с радостта на Тита, задето вие всички сте успокоили духа му,
14 и задето аз не съм се посрамил, ако с нещо съм се похвалил за вас пред него; но, както сме говорили пред вас всякога истината, тъй и пред Тита похвалата ни излезе истинска;
15 и голяма е неговата сърдечна любов към вас, като си спомня за послушанието на всинца ви, как сте го приели със страх и трепет.
16 И тъй, радвам се, че във всичко мога да се доверя на вас.
Второ Коринтяни 7
1940 Bulgarian Bible
7 И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога.
2 Сторете място <в сърцата си> за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, никого не сме изкористили.
3 Не казвам това за да <ви> осъдя; защото по-напред казах, че сте в сърцата ни, така щото да бъдем заедно и като умрем и като живеем.
4 Голяма е моята увереност към вас, много се хваля с вас, напълно се утешавам; <даже> във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.
5 Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде <бяхме> в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.
6 Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита;
7 и не просто с дохождането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така щото още повече се зарадвах.
8 Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.
9 Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо.
10 Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.
11 Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.
12 И тъй, ако и да ви писах това, не <го писах> заради обидника, нито заради обидения, но за да ви се яви пред Бога до колко имате усърдие спрямо нас.
13 Затова се утешихме; и в тая наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тита, за гдето вие всички сте успокоили духа му.
14 Защото, ако му съм се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, що ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни <с вас> пред Тита излезе истинска.
15 И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.
16 Радвам се, че във всичко съм насърчен за вас.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com