Божията помощ в делото на благовестието

4 Затова като имаме по Божия милост това служение, ние не се обезсърчаваме, ^2 (A)а отхвърлихме потайностите на срамните дела, без да постъпваме лукаво, без да изопачаваме Божието слово, но като говорим открито истината, се препоръчваме на всяка човешка съвест пред лицето на Бога. ³ Дори и да е забулено нашето благовестие, то е забулено за погиващите, ⁴ които не вярват и на които божеството на този свят^[a] е помрачило разума, за да не ги озари светлината на благовестието за славата на Христос, Който е образ на Бога. ⁵ Защото ние не проповядваме себе си, а Иисус Христос като Господ и себе си като ваши слуги заради Иисус. ^6 (B)Защото Бог, Който е заповядал от мрака да изгрее светлина, озари нашите сърца, за да се просветят със знанието за Божията слава в лицето на Иисус Христос.

⁷ Но ние носим това съкровище в глинени съдове, за да се вижда, че преизобилната сила е на Бога, а не наша. ⁸ Ние отвсякъде сме притеснявани, но не ни надвиват, в безизходица сме, но не се отчайваме, ⁹ гонени сме, но не сме изоставяни, повалят ни, но не загиваме. ¹⁰ Винаги носим на тялото си белезите на смъртта на Иисус, за да се прояви в тялото ни и животът на Иисус. ^11 (C)Живи сме наистина, но постоянно се предаваме на смърт заради Иисус, за да се прояви в смъртната ни плът животът на Иисус, ¹² така че смъртта действа у нас, а животът – у вас. ^13 (D)И понеже имаме доверие на вярата, както е писано: „Повярвах и затова говорих“, така и ние вярваме и затова говорим, ^14 (E)като знаем, че Онзи, Който възкреси Господ Иисус, ще възкреси чрез Иисус и нас и заедно с вас ще ни постави при Себе Си. ^15 (F)Защото всичко е заради вас, така че благодатта, преумножена заради благодарността на твърде много вярващи, да изобилства за слава на Бога.

¹⁶ Затова не се обезсърчаваме и макар външно като хора да отиваме към своя край, вътрешно се обновяваме от ден на ден, ¹⁷ понеже нашите мъки, които са временни и леки, ни подготвят за все по-изобилното вечно богатство на Божията слава. ^18 (G)Нашата цел не са видимите, а невидимите неща, понеже видимото е временно, а невидимото – вечно.