Второ Коринтяни 2
Библия, синодално издание
2 Итъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение.
2 Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил?
3 (A)Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви.
4 (B)От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас.
5 Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви.
6 (C)Доста е за такъв това наказание от мнозинството;
7 така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб;
8 затова моля ви да покажете към него любов.
9 Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни.
10 А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам; понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово,
11 (D)за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли.
12 Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне,
13 духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония.
14 Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него.
15 (E)Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат:
16 (F)на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите – живителен дъх за живот. И кой е способен за това?
17 (G)Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.
Второ Коринтяни 2
1940 Bulgarian Bible
2 Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.
2 Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?
3 И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е <радост> на всички ви.
4 Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.
5 Но ако някой <ме> е наскърбил, не е наскърбил <само> мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).
6 За такъв един доста е наказанието, което му е било <наложено> от повечето <от вас;>
7 така че сега вече {Гръцки: Напротив.} вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.
8 Затова ви моля да го уверите в любовта <си> към него.
9 Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.
10 А комуто вие прощавате нещо, <прощавам> и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,
11 да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.
12 А когато дойдох в Троада да <проповядвам> Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното <дело>,
13 духът ми не се успокои, понеже не намерих брата си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.
14 Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.
15 Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.
16 На едните <сме> смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това <дело> кой е способен?
17 <Ние сме>, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com