Битие 43

Библия, ревизирано издание

Отиване в Египет с Вениамин

43 ^(A)А гладът се увеличаваше в страната.

² И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им каза: Идете пак, купете ни малко храна.

^3 (B)А Юда му отговори: Човекът строго ни предупреди: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

⁴ Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;

⁵ но ако не го изпратиш, няма да слезем, защото човекът ни каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

⁶ А Израил запита: Защо ми сторихте това зло и казахте на човека, че имате и друг брат?

⁷ А те отвърнаха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тези негови думи. Откъде да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брат си.

⁸ Тогава Юда каза на баща си Израил: Изпрати детето с мен и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем – и ние, ти и децата ни.

^9 (C)Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе завинаги.

¹⁰ Понеже ако не бяхме се бавили, без друго досега бихме се върнали втори път.

^11 (D)Тогава баща им Израил каза: Ако е така, това направете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове^[a] на нашата земя – малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми – и ги занесете подарък на човека.

^12 (E)Вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари върнете с ръцете си: може да е станало грешка.

¹³ Вземете и брат си и станете, и идете при човека.

^14 (F)А Бог Всемогъщий да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е казано да остана без деца, нека остана без деца.

¹⁵ Тогава братята, като взеха този подарък, взеха двойно повече пари със себе си и Вениамин; и станаха и слязоха в Египет, и се представиха на Йосиф.

^16 (G)А Йосиф, като видя Вениамин с тях, каза на домакина си: Заведи тези хора в дома ми и заколи, каквото трябва, и приготви; защото те ще обядват с мене на пладне.

¹⁷ И човекът направи, каквото поръча Йосиф, и той въведе хората в Йосифовия дом.

¹⁸ А те се уплашиха затова, че ги поведоха в Йосифовия дом, и казаха: Заради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.

¹⁹ Затова те се приближиха към Йосифовия домакин и му говориха при вратата на дома, като казаха:

^20 (H)Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;

^21 (I)а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, всичките ни пари; затова ги донесохме обратно в ръцете си.

²² Донесохме и други пари със себе си, за да купим храна; не знаем кой сложи парите ни в чувалите ни.

²³ А той отвърна: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеон.

^24 (J)И домакинът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият краката; даде и храна за ослите им.

²⁵ А те приготвиха подаръка за Йосиф, преди да дойде на обяд; защото чуха, че там щели да ядат хляб.

^26 (K)И когато Йосиф дойде у дома, поднесоха му вкъщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.

^27 (L)И след като ги разпита за здравето им, той каза: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още?

^28 (M)А те отговориха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И се наведоха и се поклониха.

^29 (N)Като погледна, Йосиф видя едноутробния си брат Вениамин и попита: Този ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И каза: Бог да бъде милостив към тебе, сине мой.

^30 (O)И Йосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.

^31 (P)После уми лицето си и излезе, и въздържайки се, каза: Сложете хляб.

^32 (Q)Тогава сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.

³³ И насядаха пред него, първородният според първородството му и най-младият според младостта му; и хората се чудеха помежду си.

^34 (R)Йосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да е било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.