Битие 8
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
8 Тогава Бог си спомни за Ной и за всички негови живи същества, и за всичкия добитък, всички, които бяха с него в ковчега, и Бог допусна вятър да премине по земята, и водите започнаха да намаляват. 2 И се затвориха изворите на бездната и отворите на небето, така че дъждът от небето престана. 3 А водите постепенно се оттегляха от земята и след сто и петдесет дена започнаха да спадат. 4 И в седемнадесетия ден на седмия месец ковчегът заседна на Араратските планини. 5 Водите намаляваха постоянно до десетия месец. В първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.
6 След четиридесет дена Ной отвори прозореца на ковчега, който той беше направил, 7 и пусна една врана. А тя, като излезе, отлиташе и прелиташе, докато водите пресъхваха по земята. 8 Тогава пусна гълъб, за да види дали водите са се отдръпнали от повърхността на земята. 9 Но гълъбът, като не можа да намери място за почивка на краката си, върна се при него в ковчега, защото водите все още покриваха повърхността на цялата земя. И Ной протегна ръката си, взе го и го внесе при себе си в ковчега. 10 След това почака седем дена и отново пусна гълъба от ковчега. 11 Гълъбът се върна при него привечер и ето в човката си имаше свеж откъснат маслинов лист. Така Ной разбра, че водите са спаднали по земята. 12 Той почака още седем дена и пусна гълъба, но той не се върна вече.
13 В шестстотин и първата година от Ноевия живот, в първия ден на първия месец водата престана по земята; тогава Ной отвори прозореца на ковчега и ето повърхността на земята беше поизсъхнала. 14 И в двадесет и седмия ден на втория месец земята беше вече изсъхнала. 15 И Бог каза на Ной: 16 „Излезте от ковчега ти и жена ти, синовете ти и снахите ти. 17 (A)Изведи със себе си всички живи същества от всякакъв вид – птици, добитък и всичките влечуги по земята, за да се пръснат по земята, да се плодят и размножават на земята.“ 18 След това Ной излезе със синовете си, жена си и снахите си. 19 Излязоха от ковчега и всички животни, и всички птици – всичко, което се движи по земята според вида си.
20 Тогава Ной изгради жертвеник на Господ и взе от всеки култово чист добитък и от всяка чиста птица и ги принесе в жертва за всеизгаряне на жертвеника. 21 А Господ помириса приятния мирис и каза в сърцето Си: „Няма вече да проклинам земята заради човека, понеже помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; няма да наказвам всичко живо, както направих. 22 Занапред, докато трае земята, сеитба и жетва, лято и зима, и ден, и нощ няма да престанат.“
Битие 8
1940 Bulgarian Bible
8 Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.
2 Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.
3 Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.
4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;
7 и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята.
8 Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.
9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе <още> по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.
10 А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, <имаше> в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.
12 След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.
13 В шестстотин и първата година <на Ноевия живот>, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.
14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята <съвършено> изсъхна.
15 Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:
16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.
17 Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.
18 Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;
19 излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си.
20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара;
21 и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих.
22 Доде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com