Битие 8
Библия, синодално издание
8 (A)И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха.
2 (B)И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето.
3 А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.
4 (C)И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини.
5 Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.
6 След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега,
7 и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата.
8 После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята;
9 но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега.
10 И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега.
11 Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята.
12 Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него.
13 В шестстотин и първата година (на Ноевия живот), в първия (ден) на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало.
14 А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна.
15 И рече (Господ) Бог на Ноя:
16 излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове;
17 (D)изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът – птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята.
18 Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му;
19 всички зверове, и (всичкият добитък и) всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега.
20 И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и ох всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника.
21 (E)И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих;
22 занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
Битие 8
1940 Bulgarian Bible
8 Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.
2 Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.
3 Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.
4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;
7 и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята.
8 Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.
9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе <още> по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.
10 А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, <имаше> в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.
12 След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.
13 В шестстотин и първата година <на Ноевия живот>, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.
14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята <съвършено> изсъхна.
15 Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:
16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.
17 Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.
18 Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;
19 излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си.
20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара;
21 и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих.
22 Доде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com