Add parallel Print Page Options

45 (A)Иосиф не можеше повече да се сдържа пред всички, които стояха около него, и викна: отстранете всички от лицето ми. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.

И заплака с висок глас, та чуха египтяните, чу и домът фараонов.

Иосиф каза на братята си: аз съм Иосиф! Жив ли е още баща ми? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха пред него.

(B)И рече Иосиф на братята си: приближете се до мене. Те се приближиха. Той рече: аз съм Иосиф, вашият брат, когото вие продадохте в Египет;

(C)но сега не скърбете и не жалете, задето сте ме продали тука, защото Бог ме прати пред вас, за да запазя живота ви;

защото тази е втора година, откак е глад по земята: (остават) още пет години, в които не ще се ни оре, ни жъне;

Бог ме изпрати пред вас, за да ви оставя на земята и да запазя живота ви с голямо избавление.

(D)И тъй, не вие ме пратихте тука, но Бог, Който ме и постави баща на фараона и господар на целия му дом и началник над цялата Египетска земя.

(E)Идете по-скоро при баща ми и му кажете: тъй каза син ти Иосиф: Бог ме постави господар над цял Египет; дойди при мене, не се бави;

10 (F)ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене, ти, и синовете ти, и твоите внуци, и дребният и едрият ти добитък, и всичко твое;

11 и ще те изхраня там, защото глад ще има още пет години, та да не паднеш в немотия, ти, и домът ти, и всичко твое.

12 И ето, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста говорят с вас;

13 а на баща ми кажете за всичката ми слава в Египет и за всичко, що видяхте, и доведете по-скоро баща ми тука.

14 (G)И хвърли се върху шията на брата си Вениамина, и плака; плака и Вениамин на неговата шия.

15 (H)И целува всичките си братя и плака, като ги прегръщаше. След това говориха с него братята му.

16 Дойде слух до фараоновия дом, че Иосифовите братя пристигнали; и драго беше на фарона и на служителите му.

17 И рече фараонът на Иосифа: кажи на братята си: ето какво ще направите: натоварете добитъците си (с жито) и вървете в Ханаанската земя;

18 (I)и вземете баща си и семействата си и дойдете при мене; аз ще ви дам най-доброто (място) в Египетската земя, и вие ще ядете тлъстината на тая земя.

19 На тебе пък заповядвам да им кажеш: направете това: вземете си от Египетската земя колесници за децата и жените си, доведете баща си и дойдете;

20 и не жалете вещите си, защото аз ще ви дам каквото има най-добро от цялата Египетска земя.

21 (J)Тъй и направиха синовете Израилеви. Иосиф им даде колесници, според заповедта фараонова, даде им и храна за път;

22 всекиму от тях даде дрехи по две премени, а на Вениамина даде триста сребърника и пет премени;

23 също и на баща си прати десет осела, натоварени с най-добри египетски произведения, и десет ослици, натоварени с жито, хляб и храна за по път на баща си.

24 Тогава изпрати братята си, и те тръгнаха, като им поръча: недейте се кара по пътя.

25 И тръгнаха те от Египет, и стигнаха в Ханаанската земя при баща си Иакова,

26 и му известиха, като рекоха: Иосиф (син ти) е жив и сега господарува над цялата Египетска земя. Сърцето му трепна, обаче им не вярваше.

27 А когато му предадоха всичко, що им бе казал Иосиф, и когато видя колесниците, които бе изпратил Иосиф, за да го вземат, тогава се съживи духът на баща им Иакова.

28 (K)и рече Израил: стига (ми това), син ми Иосиф е още жив; ще отида и ще го видя, преди да умра.

45 Тогава Иосиф не можа вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички от пред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.

И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом.

И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.

Тогава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет.

Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота.

Защото <вече> две години гладът <върлува> в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва.

Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.

И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.

Бързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.

10 Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш.

11 Там ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш.

12 И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят.

13 И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука.

14 Тогава падна на врата на брата си Вениамина и плака; плака и Вениамин на неговия врат.

15 И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.

16 И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Иосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му.

17 И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.

18 И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.

19 А на тебе заповядвам <да им речеш>: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате.

20 При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.

21 И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.

22 На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени.

23 И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.

24 Така изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя.

25 И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова.

26 И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше.

27 Но те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи.

28 И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.