43 А гладът ставаше голям по земята.

² И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им рече: Идете пак, купете ни малко храна.

³ А Юда, като му говореше каза: Човекът строго ни заръча, казвайки: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

⁴ Ако изпратиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;

⁵ но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

⁶ А Израил рече: Защо ми сторихте това зло та казахте на човека, че имате и друг брат?

⁷ А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? имате ли <и друг> брат? И ние му отговорихме според тия <негови> думи. От где да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брата си.

⁸ Тогава, Юда рече на баща си, Израиля: Изпрати детето с мене, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и чадата ни.

⁹ Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе за винаги.

¹⁰ Понеже, ако не бяхме се бавили, без друго до сега бихме се върнали втори път.

¹¹ Тогава, баща им Израил каза: Ако е тъй, това сторете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове {Еврейски: хваленото нещо.} на <нашата> земя - малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - та ги занесете подарък на човека;

¹² вземете двойно <повече> пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари, повърнете с ръцете си: може да е станало грешка.

¹³ Вземете и брата си та станете и идете при човека.

¹⁴ А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, та да пусне другия ви брат и Вениамина. А аз, ако е речено да <остана> без чада, нека остана без чада.

¹⁵ Тогава човеците, като взеха тоя подарък, взеха двойно <повече> пари в ръцете си и Вениамина; и станаха та слязоха в Египет и представиха се на Иосифа.

¹⁶ А Иосиф, като видя Вениамина с тях, рече на домакина си: Заведи тия човеци у дома <ми> и заколи, каквото трябва и приготви; защото човеците ще обядват с мене на пладне.

¹⁷ И човекът стори, каквото поръча Иосиф, и той въведе човеците в Иосифовия дом.

¹⁸ А човеците се уплашиха, загдето ги поведоха в Иосифовия дом, и рекоха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.

¹⁹ Затова те се приближиха при Иосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки:

²⁰ Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;

²¹ а <на връщане>, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни напълно: затова ги донесохме обратно в ръцете си.

²² Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем, кой тури парите ни в чувалите ни.

²³ А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви, ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеона.

²⁴ И <домакинът> въведе човеците в Иосифовия дом и им даде вода та си умиха нозете; даде и храна за ослите им.

²⁵ А те приготвиха подаръка за Иосифа преди да дойде на пладне; защото чуха, че там щели да ядат хляб.

²⁶ И когато дойде Иосиф у дома, поднесоха му в къщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.

²⁷ И след като ги разпита за здравето им, рече: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още?

²⁸ А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И наведоха се та се поклониха.

²⁹ И като подигна очи видя едноутробния си брат Вениамин и каза: Тоя ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да бъде милостив към тебе, чадо мое.

³⁰ И Иосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брата му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.

³¹ После уми лицето си и излезе и задържайки се рече: Сложете хляб.

³² И сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.

³³ И насядаха пред него, първородният според първородството му, и най-младият според младостта му; и човеците се чудеха помежду си.

³⁴ И <Иосиф> им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.