Add parallel Print Page Options

Йосиф като роб в Египет

39 (A)А Йосиф заведоха в Египет и египтянинът Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.

(B)И Господ беше с Йосиф и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си, египтянина.

(C)След като господарят му видя, че Господ беше с него и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше,

(D)Йосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше. И той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.

(E)И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Йосиф; Господнето благословение беше върху всичко, каквото имаше в дома и по нивите.

(F)А Петефрий остави всичко, каквото имаше, в Йосифовата ръка и освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Йосиф беше строен и красив.

(G)И след време жената на господаря му хвърли очи на Йосиф и му каза: Легни с мене.

Но той отказа и каза на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома, и предаде в моята ръка всичко, каквото има;

(H)в този дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; и така, как да извърша аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?

10 И при все че тя говореше на Йосиф всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.

11 А един ден, когато Йосиф влезе вкъщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там, вкъщи,

12 (I)тя го хвана за наметалото и му каза: Легни с мене. Но той остави наметалото си в ръката ѝ, избяга и излезе вън.

13 А като видя, че остави наметалото си в ръката ѝ и избяга вън,

14 тя извика домашните си мъже и им говорѝ: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.

15 А той, като чу, че извиках с висок глас, остави наметалото си при мене, избяга и излезе вън.

16 И тя задържа наметалото му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.

17 (J)И според тези думи му каза: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да се поругае с мене;

18 но, като извиках с висок глас, той остави наметалото си при мен и избяга вън.

19 (K)Като чу господарят му думите, които му каза жена му: Така ми направи слугата ти, гневът му пламна.

20 (L)И господарят му взе Йосиф и го хвърли в тъмницата, в мястото, където бяха задържани царските затворници; и той остана там, в крепостната тъмница.

Йосиф в затвора

21 (M)Но Господ беше с Йосиф и показваше благост към него, и предразположи тъмничния началник към него.

22 (N)Така че тъмничният началник предаде под ръководството на Йосиф всички затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко, което се вършеше там, отговаряше той.

23 (O)Тъмничният началник не наглеждаше нищо от онова, което беше в ръката на Йосиф; защото Господ беше с него и Той му даваше успех във всичко, каквото вършеше.

39 А Иосифа заведоха в Египет, и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.

И Господ беше с Иосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина.

И като видя господарят му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше,

Иосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.

И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Иосифа; Господното благословение беше върху всичко, що имаше в дома и по нивите.

А <Петефрий> остави всичко що имаше в Иосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Иосиф беше строен и красив.

И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене.

Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има;

в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?

10 И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.

11 А един ден, като влезе <Иосиф> в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи,

12 тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън.

13 А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън,

14 тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.

15 А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън.

16 И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.

17 И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае;

18 но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън.

19 Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна.

20 И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница.

21 Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.

22 Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник.

23 Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на <Иосифа>; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.