Add parallel Print Page Options

39 (A)А Иосиф биде отведен в Египет. Там го купи от ръцете на измаилтяните, които го бяха завели, фараоновият царедворец, египтянинът Потифар, началник на телопазителите.

(B)И Господ беше с Иосифа: той успяваше в работите и живееше в дома на господаря си, египтянина.

(C)Видя господарят му, че Господ е с него, и че всичко, що той вършеше, Господ правеше да успява в ръцете му.

И спечели Иосиф благоволение пред очите му и му служеше. И той го постави над дома си, и всичко, що имаше, предаде в ръцете му.

(D)И откак го постави над дома си и над всичкия си имот, Господ благослови дома на египтянина поради Иосифа, и благословение Господне дойде върху всичко, що той имаше в дома и в полето (си).

И остави той всичкия си имот в ръцете на Иосифа, и при него не се грижеше за нищо, освен за хляба, що ядеше. А Иосиф имаше хубава снага и красиво лице.

(E)И хвърли око върху Иосифа жената на господаря му и рече: спи с мене.

Но той се отказа и рече на господаревата си жена: ето, при мене господарят ми не се грижи за нищо в дома си, и всичко, що има, е предал в ръцете ми;

(F)в тоя дом няма по-голям от мене; и той не ми е запретил нищо, освен тебе, понеже си му жена; как прочее ще направя това голямо зло и ще съгреша пред Бога?

10 Докато тя всекидневно тъй говореше на Иосифа, а той я не слушаше да спи и да бъде с нея,

11 случи се един ден, че той влезе вкъщи по своя работа, а там вкъщи никого от домашните нямаше;

12 (G)тя го улови за дрехата му и рече: легни с мене. Но той, като остави дрехата си в ръцете ѝ, затече се и избяга навън.

13 А тя, като видя, че той остави дрехата си и побягна вън,

14 (H)извика домашните си и им рече тъй: вижте, довел ни евреин да се гаври с нас. Той дойде при мене, за да легне с мене, но аз завиках високо,

15 а той, като чу, че дигнах глас и завиках, остави у мене дрехата си, затече се и избяга вън.

16 И остави тя дрехата му при себе си, докле си дойде господарят му вкъщи.

17 Тя повтори и пред него същите думи и рече: робът евреин, когото си ни довел тука, дойде да се гаври с мене (и ми каза: ще легна с тебе);

18 но, когато (чу, че) аз дигнах глас и завиках, той остави у мене дрехата си и избяга вън.

19 Господарят му, като чу думите на жена си, които тя му каза, думайки: тъй постъпи с мене твоят роб, – пламна от гняв;

20 (I)и господарят взе Иосифа и го хвърли в тъмница, дето бяха затворени царските затворници. И той остана там в тъмницата.

21 (J)Но Господ беше с Иосифа, изля върху него милост и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.

22 И тъмничният началник даде на Иосифа в ръце всички затворници, които бяха в тъмницата, и на всичко, що вършеха там, той беше разпоредник.

23 (K)Тъмничният началник и не поглеждаше нищо от онова, що беше в Иосифови ръце, защото Господ беше с Иосифа, и всичко, що той вършеше, Господ правеше да напредва.

39 А Иосифа заведоха в Египет, и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.

И Господ беше с Иосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина.

И като видя господарят му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше,

Иосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.

И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Иосифа; Господното благословение беше върху всичко, що имаше в дома и по нивите.

А <Петефрий> остави всичко що имаше в Иосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Иосиф беше строен и красив.

И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене.

Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има;

в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?

10 И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.

11 А един ден, като влезе <Иосиф> в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи,

12 тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън.

13 А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън,

14 тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.

15 А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън.

16 И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.

17 И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае;

18 но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън.

19 Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна.

20 И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница.

21 Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.

22 Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник.

23 Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на <Иосифа>; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.