Add parallel Print Page Options

Юда и снаха му Тамар

38 В онова време Юда се отдели от братята си и се засели близо до одоламитеца Хира. Там Юда видя дъщерята на един ханаанец, който се казваше Шуа. Той я взе за жена и заживя с нея. Тя зачена и роди син, когото Юда нарече Ир. И тя пак зачена, отново роди син и той го нарече Онан. И третия път роди син и го нарече Шела. Когато тя го роди, Юда беше в Хезив. И Юда взе за първородния си син Ир жена на име Тамар. Ир, първородният син на Юда, вършеше беззакония и Господ го погуби. (A)Тогава Юда рече на Онан: „Иди при братовата си жена и с правото на девер се ожени за нея, за да оставиш потомство на брат си.“ Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово, и затова, когато беше с братовата си жена, правеше така, че да не създаде потомство на брата си. 10 Неговата постъпка беше грях пред Господа и Той погуби и него. 11 А Юда каза на снаха си Тамар: „Живей като вдовица в бащиния си дом, докато порасне синът ми Шела.“ Той се опасяваше Шела да не умре като братята си. А Тамар се върна и заживя в бащиния си дом. 12 Мина много време и дъщерята на Шуа, жената на Юда, умря. След като Юда се утеши, замина с приятеля си, одоламитеца Хира, за Тамна, където стрижеха добитъка му. 13 Съобщиха на Тамар: „Ето свекърът ти отива в Тамна да стриже добитъка си.“ 14 И тя съблече дрехите на вдовица, забради се и се забули, и седна при портите на Енаим, на пътя за Тамна. Направи това, защото видя, че Шела беше вече пораснал, а тя все още не беше му дадена за жена. 15 Юда я видя и я помисли за блудница, защото беше забулила лицето си. 16 Отби се от пътя си и се приближи до нея с думите: „Искам да бъда с тебе.“ Той не знаеше, че тази жена е снаха му. А тя го попита: „Какво ще ми дадеш, ако бъдеш с мене?“ 17 Той отговори: „Ще ти пратя едно козле от стадото.“ А тя отвърна: „Остави ми залог, докато го изпратиш.“ 18 „Какъв залог да ти дам?“ – попита той. Тя отговори: „Печата с връвта, на която виси, и тоягата, която носиш.“ Той ѝ ги даде и заживя с нея. А тя зачена от него. 19 Тогава стана и си тръгна, прибра се, разбули се и облече отново дрехите си на вдовица. 20 А Юда изпрати козлето по одоламитеца, своя приятел, който трябваше да прибере залога от жената, но той не я намери. 21 И попита местните жители: „Къде е блудницата, която беше край пътя в Енаим?“ Но те отговориха: „Тук никога не е имало блудница.“ 22 Тогава той се върна при Юда и му каза: „Не я намерих. Пък и местните жители казаха, че там не е имало никога блудница.“ 23 Юда рече: „Нека си ги задържи, за да не станем за подигравка. Ето пращах ѝ това козле, но ти не я намери.“ 24 След около три месеца съобщиха на Юда: „Снаха ти Тамар е блудствала и заченала от това.“ Юда каза: „Изведете я и я изгорете!“ 25 Но когато я поведоха, тя прати да кажат на свекъра ѝ: „Аз заченах от онзи, чиито са тези неща.“ И добави: „Познай чий е този печат с връвта и тоягата.“ 26 Юда ги позна и рече: „Тя постъпи справедливо с мене, защото аз не я дадох на сина си Шела, за да бъде с нея.“ 27 Когато дойде време Тамар да ражда, се оказа, че в утробата ѝ има близнаци. 28 При раждането се показа първо ръка. Бабата върза на ръката червена нишка и каза: „Това излезе първо.“ 29 (B)(C)Но то върна ръката си и излезе братчето му. Бабата възкликна: „Е, ти как си прокара пътя!“ И затова го нарекоха Фарес[a]. 30 После излезе братчето му с червената нишка на ръката. Него нарекоха Зара.

Footnotes

  1. 38:29 Еврейският корен на името Фарес съдържа идеята за „пробивам“, „разкъсвам“, „прокарвам“.

38 По онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира.

И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея.

И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир.

И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан.

Пак роди и друг син и го наименува Шела. А <Юда> беше в Ахдив, когато тя го роди.

След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар.

А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.

Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си.

Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше <семето си> на земята, за да не въздигне потомство на брата си.

10 А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби.

11 Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, <като> вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.

12 След дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна.

13 И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си.

14 Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не бе му дадена за жена.

15 А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си.

16 Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; (защото не позна, че беше снаха му). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене?

17 А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш?

18 Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея и тя зачна от него.

19 После тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.

20 А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери.

21 Затова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха: Тука не е имало блудница.

22 И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница.

23 И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.

24 Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.

25 А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата.

26 И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.

27 И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й.

28 И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе.

29 А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? За това го наименуваха Фарес {Т.е., Проломване.}.

30 После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.