Add parallel Print Page Options

Отмъщението на Якововите синове

34 Дина, дъщерята на Яков от Лия, излезе сред местните девойки. Видя я Сихем, синът на евееца Емор, княз на тази страна, грабна я, спа с нея и я озлочести. Той се привърза към Якововата дъщеря Дина, обикна девойката, като ѝ говореше с нежни слова. Тогава Сихем каза на баща си Емор: „Вземи ми тази девойка за жена.“ Яков разбра, че дъщеря му Дина е обезчестена. По това време синовете му пасяха добитъка в полето. Яков си замълча до пристигането им. След това Сихемовият баща Емор отиде при Яков, за да разговаря с него. А синовете на Яков се завърнаха от полето. Когато чуха за всичко това, тези мъже се огорчиха и пламнаха от гняв, защото той беше нанесъл безчестие на Израил, като озлочести Якововата дъщеря – нещо, което не трябваше да става.

И така, Емор влезе в разговор с тях: „Синът ми Сихем се е привързал към девойката. Моля ви, дайте му я за жена. Сродете се с нас – давайте ни вашите дъщери, а вземайте си нашите дъщери. 10 Живейте съвместно с нас. Тази земя е пред вас. Можете да се заселите, да търгувате в нея и да придобивате собственост в нея.“ 11 А Сихем каза на нейния баща и на братята ѝ: „Само да спечеля благоволение пред очите ви – ще дам, каквото и да ми кажете. 12 Искайте от мене най-скъпия откуп и най-богатите дарове – ще дам, каквото и да ми кажете, само ми дайте девойката за жена.“

13 На това Якововите синове отговориха на Сихем и на баща му Емор с хитрост – нали той беше обезчестил сестра им Дина. 14 Затова те им казаха: „Не можем да направим това – да дадем сестра си на необрязан мъж, защото това е позорно за нас. 15 Само с това условие ще се съгласим с вас, ако вие станете като нас – да обрязвате всеки от мъжки пол сред вас. 16 Тогава ще ви даваме нашите дъщери и ще си вземаме вашите дъщери, ще се заселим сред вас и ще бъдем един народ. 17 Ако ли не се съгласите да се обрежете, ще вземем девойката и ще си отидем.“

18 Тези думи допаднаха на Емор, както и на Еморовия син Сихем. 19 Младежът веднага изпълни това, понеже обичаше дъщерята на Яков. А той беше най-уважаваният човек в бащиния си дом. 20 Емор и синът му Сихем дойдоха при портите на своя град. Те заговориха към градските жители: 21 „Тези хора са миролюбиви към нас. Затова нека се заселят в земята ни и нека търгуват в нея. В тази земя място за тях има много. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери. 22 Тези хора се съгласяват да живеят с нас и да станат с нас един народ само при едно условие – да бъде обрязан сред нас всеки от мъжки пол така, както и те са обрязани. 23 Няма ли да станат наши техните стада, имуществото и всичкият им добитък? Само да се съгласим с тях и те ще живеят заедно с нас.“ 24 Всички, които се събираха при градските порти, послушаха Емор и сина му Сихем. Така беше обрязан всеки от мъжки пол, както и всички, които се събираха при градските порти.

25 А на третия ден, докато още боледуваха, двамата синове на Яков, братя на Дина – Симеон и Левий, взеха мечовете си, нападнаха дръзко града и избиха всички от мъжки пол. 26 С меч убиха също и самия Емор и сина му Сихем. А Дина грабнаха от Сихемовия дом и си тръгнаха. 27 Синовете на Яков се спуснаха при убитите и оплячкосаха града, понеже сестра им беше обезчестена. 28 Те заграбиха дребния и едрия добитък, ослите и каквото намериха в града и по полето, 29 както и цялото богатство на градските жители. Откараха в плен всичките им деца и жените им, като разграбиха всичко, каквото имаше по къщите. 30 Тогава Яков упрекна Симеон и Левий: „Навлякохте ми беда, понеже ме направихте ненавистен за местните жители – ханаанци и ферезейци. Аз имам малко хора. А те ще се обединят против мене, ще ме поразят, ще убият мене и целия ми род.“ 31 А те отговориха: „Нима бива да постъпват със сестра ни като с блудница?“

34 А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на <онази> земя.

А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.

И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.

И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.

А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.

А като чуха за <станалото>, Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.

И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.

И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.

10 Живейте с нас, и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея.

11 Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: <Само> да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.

12 Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.

13 А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:

14 Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.

15 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,

16 тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.

17 Но ако не приемете <условието ни> да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

18 И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.

19 Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.

20 Тогава Емор и син му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:

21 Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото, вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.

22 Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.

23 Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.

24 Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха из портата на града му.

25 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.

26 Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.

27 Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.

28 Заграбиха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и всичкото им богатство;

29 и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко що имаше в къщите.

30 Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен {Еврейски: да воня.} между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.

31 А те казаха: <Трябваше ли> той да постъпи със сестра ни, като с блудница?