Add parallel Print Page Options

34 (A)Дина, дъщеря на Лия, която тя роди Иакову, излезе да погледа дъщерите на оная земя.

И видя я Сихем, син на евееца Емора, княза на оная земя, взе я, спа с нея, и я изнасили.

И прилепи се душата му към Дина, Иаковова дъщеря, и той обикна момата и говореше по сърце на момата.

И рече Сихем на баща си Емора, думайки: вземи ми тая мома за жена.

Иаков чу, че (Еморовият син) обезчестил дъщеря му Дина; но, понеже синовете му бяха с добитъка в полето, Иаков мълча, докле дойдат.

Тогава Емор, Сихемов баща, излезе пред Иакова, да поговори с него.

(B)А синовете на Иакова си дойдоха от полето, и, когато чуха, огорчиха се тия мъже и пламнаха от гняв, защото той нанесъл безчестие на Израиля, като преспал с дъщерята Иаковова: а тъй не трябваше да бъде.

Емор им заговори и рече: син ми Сихем се прилепил по душа към дъщеря ви; дайте му я прочее за жена;

сродете се с нас; давайте нам ваши дъщери, а вземайте си наши дъщери (за вашите синове);

10 и живейте с нас: тая земя (пространна) е пред вас, живейте, поминувайте се на нея и я завладявайте.

11 А Сихем рече на баща ѝ и на братята ѝ: стига да намеря благоволение пред очите ви, ще дам, каквото и да ми кажете;

12 (C)искайте най-голямо вено и дарове; ще дам, каквото и да ми кажете, само ми дайте момата за жена.

13 И синовете Иаковови отговориха на Сихема и баща му Емора с лукавство; а говориха тъй, защото той бе обезчестил сестра им Дина;

14 (D)и им рекоха (Симеон и Левий, Динини братя, Лиини синове): не можем направи това, да дадем сестра си на човек, който не е обрязан; защото това е безчестно за нас;

15 само с това условие ще се съгласим с вас (и ще се заселим у вас), ако бъдете, както и ние: да бъде и у вас всичкият мъжки пол обрязан;

16 и ще ви даваме наши дъщери и ще си взимаме ваши дъщери, ще живеем с вас и ще бъдем един народ;

17 ако пък не ни послушате да се обрежете, ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

18 Допаднаха се тия думи на Емора и Сихема, Еморов син.

19 Момъкът се не забави да изпълни това, понеже обичаше дъщерята на Иакова. А той беше уважаван повече от всички в бащиния си дом.

20 (E)И дойде Емор и син му Сихем при портите на своя град, и взеха да говорят към жителите на своя град и рекоха:

21 тия човеци живеят мирно с нас; нека се заселят в земята ни и нека се поминуват на нея; а земята, ето, пространна е пред тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме наши дъщери.

22 Тия човеци се съгласяват да живеят с нас и да бъдат един народ само с това условие, щото и у нас да бъде обрязан всичкият мъжки пол, както и те са обрязани.

23 Стадата им, имането им и всичкият им добитък нали ще бъдат наши? Само (в това) да се съгласим с тях, и те ще живеят с нас.

24 (F)И послушаха Емора и сина му Сихема всички, които излизаха от портите на града му: и биде обрязан всичкият мъжки пол, – всички, които излизаха из портите на града му.

25 (G)На третия ден, докато още боледуваха, двамата сина на Иакова, Симеон и Левий, Динини братя, взеха всеки своя меч, и смело нападнаха града и избиха всичкия мъжки пол;

26 убиха с меч и самия Емор и сина му Сихема; а Дина взеха от Сихемовия дом и си излязоха.

27 Синовете на Иакова дойдоха при убитите и разграбиха града, задето обезчестиха сестра им (Дина).

28 Те заграбиха дребния и едрия им добитък и ослите им, и каквото имаше в града, и каквото имаше в полето;

29 и всичкото им богатство и всичките им деца и жените им откараха в плен, и разграбиха всичко, що имаше в (града, и всичко, що имаше в) къщите.

30 (H)Тогава Иаков рече на Симеона и на Левия: смутихте ме, като ме направихте омразен за (всички) жители на тая земя, за хананейци и ферезейци. Аз имам малко човеци; ще се съберат против мене, ще ме разбият, и ще бъда съсипан аз и домът ми.

31 А те рекоха: нима пък бива да постъпват със сестра ни като с блудница!

34 А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на <онази> земя.

А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.

И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.

И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.

А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.

А като чуха за <станалото>, Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.

И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.

И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.

10 Живейте с нас, и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея.

11 Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: <Само> да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.

12 Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.

13 А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:

14 Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.

15 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,

16 тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.

17 Но ако не приемете <условието ни> да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

18 И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.

19 Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.

20 Тогава Емор и син му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:

21 Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото, вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.

22 Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.

23 Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.

24 Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха из портата на града му.

25 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.

26 Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.

27 Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.

28 Заграбиха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и всичкото им богатство;

29 и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко що имаше в къщите.

30 Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен {Еврейски: да воня.} между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.

31 А те казаха: <Трябваше ли> той да постъпи със сестра ни, като с блудница?