Битие 29
Библия, синодално издание
29 И стана Иаков, та отиде в земята на синовете на изток (при Лавана, син на арамееца Ватуила, при брата на Ревека, майка на Иакова и Исава).
2 И видя: ето кладенец на полето, и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от оня кладенец пояха стадата. Върху устието на кладенеца имаше голям камък.
3 Когато се събираха там всички стада, пастирите отваляха камъка от устието на кладенеца и пояха овците; после пак туряха камъка на мястото му, върху устието на кладенеца.
4 Иаков попита пастирите: братя мои, отде сте? Те отговориха: ние сме от Харан.
5 Той им рече: познавате ли Лавана, Нахоровия син? Те рекоха: познаваме.
6 Той пак ги попита: здрав ли е? Те отговориха: здрав е, и ето, дъщеря му Ра хил иде с овците.
7 И рече (Иаков): ето, остава още много от деня; не е време да се прибира добитъкът; напойте овците, па идете да ги пасете.
8 Те рекоха: не можем; докле се не съберат всички стада, и докле не отвалят камъка от устието на кладенеца; тогава ще поим овците.
9 Още говореше с тях, и ето, дойде Ра хил (дъщеря Лаванова), с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше (дребния добитък на баща си).
10 Когато Иаков видя Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, приближи се Иаков, отвали камъка от устието на кладенеца и напои овците на вуйка си Лавана.
11 Тогава Иаков целуна Рахил, па дигна глас и заплака.
12 Той обади на Рахил, че е бащин ѝ сродник и Ревекин син. А тя се затече, та извести на баща си (всичко това).
13 (A)Лаван, като чу за Иакова, своя сестриник, затече се да го посрещне, прегърна го и го целуна, па го заведе у дома си; и той разказа на Лавана всичко.
14 (B)А Лаван му рече: наистина ти си моя кост и моя плът. И живя Иаков при него цял месец.
15 И Лаван рече на Иакова: нима, като си ми сродник, даром ще ми работиш? Кажи ми, какво да ти платя?
16 А Лаван имаше две дъщери, по-голямата се казваше Лия, по-малката се казваше Рахил.
17 Лия имаше болнави очи, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
18 Иаков обикна Рахил и рече: ще ти слугувам седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.
19 Лаван (му) рече: по-добре да я дам на тебе, отколкото другиму някому; живей при мене.
20 (C)И слугува Иаков за Рахил седем години; и те му се видяха като няколко дни, защото я обичаше.
21 И рече Иаков на Лавана: дай ми жената, защото дойде вече време, за да вляза при нея.
22 Лаван повика всички човеци на онова място и даде гощавка.
23 А вечерта взе (Лаван) дъщеря си Лия и я въведе при него; и влезе (Иаков) при нея.
24 И даде Лаван слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
25 На сутринта се оказа, че тя била Лия. И (Иаков) рече на Лавана: що стори ти с мене? Нали за Рахил ти слугувах? Защо ме излъга?
26 Лаван отговори: в нашенско не правят тъй: по-малката да дават преди по-голямата;
27 свърши сватбената седмица на тая; после ще ти дадем и другата, задето ще ми слугуваш други седем години.
28 Иаков тъй и направи и свърши седмицата на тая. И (Лаван) му даде за жена дъщеря си Рахил.
29 И даде Лаван слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
30 (Иаков) влезе и при Рахил, и обичаше Рахил повече, отколкото Лия; и слугува му още други седем години.
31 Господ (Бог) видя, че Лия не беше обичана, и отвори утробата ѝ, а Рахил беше неплодна.
32 (D)Лия зачена и роди (на Иакова) син, и го нарече с име Рувим, като каза: Господ милостно погледна на моето нещастие (и ми даде син); сега, прочее, ще ме обича мъж ми.
33 И пак зачена (Лия) и роди (на Иакова втори) син, и рече: Господ чу, че не съм обичана, та ми даде и тоя. И даде му име Симеон.
34 И зачена пак и роди син, и рече: сега вече ще прилепне към мене мъж ми, защото му родих трима синове. Затова се нарече името му Левий.
35 (E)И пак зачена и роди син, и рече: сега вече аз ще възхваля Господа. Затова нарече името му: Иуда. И престана да ражда.
Битие 29
1940 Bulgarian Bible
29 Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.
2 И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.
3 И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.
4 И Яков каза на <овчарите>: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.
5 И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.
6 И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците.
7 А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете.
8 А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.
9 Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше.
10 А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.
11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
12 И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си.
13 А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава <Яков> разказа на Лавана всичко.
14 И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И <Яков> живя при него един месец.
15 След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата.
16 А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил,
17 на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
18 И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.
19 И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.
20 И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.
21 След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.
22 И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.
23 А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.
24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
25 Но на утринта, ето че беше Лия. И <Яков> рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?
26 А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.
27 Свърши <сватбарската> седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.
28 И Яков стори така; свърши седмицата с <Лия и тогава Лаван> му даде дъщеря си Рахил за жена.
29 И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
30 И <Яков> влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на <Лавана> още седем години.
31 А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.
32 И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.
33 И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}.
34 Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}.
35 И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}. И престана да ражда.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com