Битие 27
Библия, ревизирано издание
Яков присвоява благословението на баща си
27 (A)Когато Исаак остаря и очите му отслабнаха, и не можеше да вижда, повика по-големия си син Исав и му каза: Синко. А той му отговори: Ето ме.
2 (B)Тогава Исаак каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра;
3 (C)и така, вземи още сега оръжията си, колчана си и лъка си, излез на полето и ми улови дивеч,
4 (D)и ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.
5 А Ревека чу, когато Исаак говореше на сина си Исав. И Исав отиде на полето да улови дивеч и да го донесе.
6 Тогава Ревека каза на сина си Яков: Виж, аз чух баща ти да говори на брат ти с тези думи:
7 Донеси ми дивеч и ми сготви вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа, преди да умра.
8 (E)И така, сега, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми.
9 (F)Иди още сега при стадото и ми донеси оттам две добри ярета, и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;
10 (G)и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови, преди да умре.
11 (H)Но Яков каза на майка си Ревека: Виж, брат ми Исав е космат, а аз съм с гладка кожа.
12 (I)Може би ще ме попипа баща ми и аз ще се окажа пред него измамник, и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.
13 (J)А майка му каза: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми и иди и ми ги донеси.
14 (K)И така, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.
15 (L)После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исав, които се намираха вкъщи при нея, и с тях облече по-младия си син Яков.
16 И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи.
17 Тогава даде в ръцете на сина си Яков вкусното ястие и хляба, който беше приготвила.
18 И така, той отиде при баща си и каза: Татко. А Исаак отговори: Ето ме; кой си ти, синко?
19 (M)Яков каза на баща си: Аз съм първородният ти Исав; направих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от дивеча ми, за да ме благослови душата ти.
20 Но Исак попита на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той отвърна: Защото Господ, твоят Бог, ми даде добър успех.
21 (N)Тогава Исаак каза на Яков: Моля, синко, приближи се, за да те попипам дали си същият ми син Исав, или не.
22 Яков се приближи към баща си Исаак; и той, като го попипа, каза: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови.
23 (O)И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брат му Исав; и го благослови.
24 И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той отвърна: Аз.
25 (P)Тогава Исаак каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И му принесе и яде; донесе му и вино и пи.
Благословението на Яков
26 А баща му Исаак му каза: Приближи се сега и ме целуни, синко.
27 (Q)И той се приближи и го целуна; и Исаак помириса дъха на облеклото му и го благослови, като каза:
Ето, дъхът на сина ми
е като дъх на поле, което е благословил Господ.
28 (R)Бог да ти даде от росата на небето
и от тлъстината на земята,
и изобилие на жито и на вино.
29 (S)Племена да ти слугуват
и народи да ти се покланят.
Бъди господар на братята си;
и да ти се покланят синовете на майка ти.
Проклет всеки, който те кълне,
и благословен всеки, който те благославя.
30 Щом като Исаак свърши да благославя Яков и Яков току-що беше се разделил с баща си Исаак, дойде брат му Исав от лова си.
31 (T)Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му каза: Да стане баща ми и да яде от дивеча на сина си, за да ме благослови душата ти.
32 А баща му Исаак му каза: Кой си ти? И той отговори: Аз съм синът ти, първородният ти Исав.
33 (U)Тогава Исаак се разтрепери твърде много и каза: А кой ще е онзи, който улови дивеч и ми принесе, и ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? – Да! И благословен ще бъде.
34 (V)Когато Исав чу бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и каза на баща си: Благослови и мене, татко.
35 А Исаак отвърна: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.
36 (W)Исав каза: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път ме измести. Отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И каза: Не си ли задържал за мене благословение?
37 (X)А Исаак отговори на Исав: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги и го надарих с жито и вино; и така, какво да направя за тебе, синко?
38 (Y)И Исав отвърна на баща си: Само едно ли благословение имаш, татко? Благослови и мене, татко. И Исав плака с висок глас.
39 (Z)Тогава баща му Исаак в отговор му каза:
Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята,
наросявани от небето горе.
40 (AA)С меча си ще живееш, а на брат си ще слугуваш.
Но когато въстанеш,
ще строшиш ярема му от врата си.
Омразата на Исав към Яков
41 (AB)И Исав мразеше Яков поради благословението, с което баща му го благослови; Исав си каза: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брат си Яков.
42 (AC)Предадоха на Ревека думите на по-стария ѝ син Исав; затова тя прати да повикат по-младия ѝ син Яков и му каза: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие.
43 (AD)И така, сега, синко, послушай думите ми: стани и бягай при брат ми Лаван в Харан,
44 и поживей при него известно време, докато премине яростта на брат ти,
45 докато премине от тебе гневът на брат ти и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?
46 (AE)И Ревека каза на Исаак: Омръзна ми животът поради хетските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетските дъщери, каквито са тези, от дъщерите на тази земя, защо живея?
Битие 27
1940 Bulgarian Bible
27 Когато остаря Исаак и очите му ослабнаха, та не можеше да види, повика по-големия си син Исав и му рече: Синко. А той му рече: Ето ме.
2 Тогава той каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра;
3 вземи прочее, още сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и улови ми лов,
4 та ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра.
5 А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исава. И Исав отиде на полето да улови лов и го донесе.
6 Тогава Ревека продума на сина си Якова, казвайки: Виж, аз чух баща ти да говори на брата ти с тия думи:
7 Донеси ми лов и сготви ми вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа преди да умра.
8 Сега, прочее, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми.
9 Иди още сега в стадото и донеси ми от там две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;
10 и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре.
11 Но Яков рече на майка си Ревека: Виж брат ми Исав е космат, а аз съм гладък.
12 Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.
13 А майка му рече: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми, и иди та ми ги донеси.
14 И тъй, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.
15 После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исава, които се намираха в къщи при нея и с тях облече по-младия си син Якова.
16 И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи.
17 Тогава даде в ръцете на сина си Якова вкусното ястие и хляба, който бе приготвила.
18 И тъй, той отиде при баща си и рече: Тате. А Исаак рече: Ето ме; кой си ти, синко?
19 И Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти.
20 Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог ми даде добър успех.
21 Тогава Исаак рече на Якова: Моля, синко, приближи се, за да те попипам да ли си същият ми син Исав, или не.
22 И приближи се Яков при баща си Исаака; и той, като го попипа, рече: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови.
23 И не го позна, защото ръцете му бяха космати, като ръцете на брата му Исава; и благослови го.
24 И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той рече: Аз.
25 Тогава каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде; донесе му и вино, та пи.
26 А баща му Исаак му рече: Приближи се сега и целуни ме, синко.
27 И той се приближи та го целуна; и <Исаак> помириса дъха на облеклото му, и го благослови, казвайки: - Ето, дъхът на сина ми Е като дъх на поле, което е благословил Господ.
28 Бог да ти даде от росата на небето, И от тлъстината на земята, И изобилие на жито и на вино.
29 Племена да ти слугуват И народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си, И да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, И благословен всеки, който те благославя.
30 Щом като свърши Исаак да благославя Якова, и Яков току що беше се разделил с баща си Исаака, дойде брат му Исав от лова си.
31 Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му рече: Да стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.
32 А баща му Исаак му рече: Кой си ти? И той каза: Аз съм син ти, първородният ти, Исав.
33 Тогава Исаак се разтрепери твърде много, и каза: А кой ще е оня, който улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да дойдеш ти, и го благослових? - Да! и благословен ще бъде.
34 Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и рече на баща си: Благослови ме, ей мене, тате.
35 А той рече: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.
36 И рече <Исав>: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път той ме е изместил: отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И рече: Не си ли задържал за мене благословение?
37 А Исаак в отговор рече на Исава: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги, и надарих го с жито и вино; какво, прочее, да сторя за тебе, синко?
38 И Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови ме, ей мене, тате. И Исав плака с висок глас.
39 Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята, Наросявани от небето горе;
40 С ножа си ще живееш, а на брата си ще слугуваш; Но когато въстанеш Ще строшиш ярема му от врата си.
41 И Исав мразеше Якова поради благословението, с което баща му го благослови; и думаше Исав в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брата си Якова.
42 И казаха на Ревека думите на по-стария й син Исав; затова тя прати да повикат по-младия й син Якова, и му рече: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие.
43 Сега прочее, синко, послушай думите ми: стани, та бягай при брата ми Лавана в Харан,
44 и поживей при него известно време, доде премине яростта на брата ти, -
45 доде премине от тебе гнева на брата ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат от там. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?
46 И Ревека каза на Исаака: Омръзна ми живота поради хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия от дъщерите на тая земя, защо живея?
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com