Битие 21
Библия, синодално издание
21 (A)И Господ погледна милостно към Сарра, както бе рекъл; и направи Господ на Сарра, както бе говорил.
2 (B)Сарра зачена и роди Аврааму син в старините му, тъкмо по времето, за което му бе говорил Бог;
3 (C)и Авраам нарече с име Исаак сина си, който му се роди и когото му роди Сарра;
4 (D)и обряза Авраам сина си Исаака в осмия ден, както му бе заповядал Бог.
5 Авраам беше на сто години, когато му се роди син му Исаак.
6 И рече Сарра: смях ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее.
7 И пак каза: кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му.
8 Детето порасна и го отбиха; и Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха (сина му) Исаака.
9 Видя Сарра, че синът, когото египтянката Агар бе родила Аврааму, се присмива (на сина ѝ Исаака),
10 (E)и рече на Авраама: изпъди тая робиня и сина ѝ, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаака.
11 (F)Това се видя Аврааму много тежко поради сина му (Измаила).
12 (G)Но Бог рече на Авраама: не се огорчавай за момчето и робинята ти; за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата ѝ, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име;
13 (H)и от сина на робинята Аз ще произведа (голям) народ, защото той е твое семе.
14 Авраам стана сутринта рано, взе хляб и мях с вода, и даде на Агар, като ѝ тури на рамо: даде ѝ и момчето и я изпрати. Тя тръгна и се заблуди в пустиня Вирсавия;
15 водата в мяха се свърши, и тя остави детето под един храст,
16 и отиде, та седна надалеч, колкото един стрелей от лък. Защото тя рече: не искам да видя смъртта на детето. И седна (надалечко) срещу (него), и викна та заплака.
17 И Бог чу гласа на момчето (оттам, дето беше то); и Ангел Божий от небето извика на Агар и ѝ рече: що ти е, Агар? не бой се; Бог чу гласа на момчето оттам, дето е то;
18 (I)стани, дигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще произведа от него голям народ.
19 И Бог ѝ отвори очите, и тя видя кладенец с (жива) вода, и отиде, та напълни мяха с вода и напои момчето.
20 И Бог беше с момчето; и то порасна, и заживя в пустинята, и стана стрелец с лък.
21 (J)Той живееше в пустиня Фаран; и му взе майка му жена от египетската земя.
22 (K)И в онова време Авимелех, със (свата Ахузата и) воеводата си Фихол, рече на Авраама: Бог е с тебе във всичко, каквото правиш;
23 (L)а сега закълни ми се тук в Бога, че ти няма да пакостиш нито на мене, нито на сина ми, нито на внука ми; и както аз добре постъпвах с тебе, тъй и ти ще постъпваш с мене и със земята, в която си гост.
24 И рече Авраам: заклевам се,
25 (M)Тогава Авраам укоряваше Авимелеха за водния кладенец, що бяха отнели Авимелеховите слуги.
26 А Авимелех (му) каза: не зная, кой е сторил това, пък ти не ми си обадил; аз дори и не съм чувал за това досега.
27 И взе Авраам дребен и едър добитък и даде на Авимелеха, и двамата сключиха съюз.
28 И отлъчи Авраам седем женски агнета от стадото на дребния добитък.
29 А Авимелех рече Аврааму: за какво са тука тия седем женски агнета (от стадото овци), които си отлъчил?
30 (Авраам) отговори: вземи от ръката ми тия седем женски агнета, та да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.
31 (N)Затова той и нарече това място: Вирсавия, понеже там и двамата се клеха,
32 и сключиха съюз във Вирсавия. И стана Авимелех, и (сватът му Ахузат и) воеводата му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.
33 (O)И насади (Авраам) при Вирсавия дъбрава, и призова там името на Господа, Вечния Бог.
34 И живя Авраам във Филистимската земя като странник много дни.
Битие 21
1940 Bulgarian Bible
21 И Господ посети Сара според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.
2 Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.
3 И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак {Т.е., Смях.}.
4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.
5 А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак.
6 И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее.
7 Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - защото му родих син в старините му.
8 А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.
9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;
10 затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.
11 Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му <Исмаил>.
12 Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.
13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.
14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; <даде> й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.
15 Но изчерпи се водата в меха; и <майка му> хвърли детето под един храст
16 и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.
18 Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
19 Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
20 Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.
21 Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.
22 По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.
23 Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.
24 И рече Авраам: Заклевам се.
25 Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.
26 Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти ми си явил за това, нито аз съм чул, освен днес.
27 Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор <помежду си>.
28 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.
29 И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?
30 А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.
31 Затова той наименува онова място Вирсавее {Т.е., Клетвеният кладенец.}, защото там се заклеха двамата.
32 Така те сключиха договор във Вирсавее: и <след това> станаха Авимелех и военачалникът му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.
33 И <Авраам> посади дъбрава във Вирсавее и там призва Името на Иеова, Вечния Бог.
34 И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com