Битие 21

Библия, синодално издание

21 ^(A)И Господ погледна милостно към Сарра, както бе рекъл; и направи Господ на Сарра, както бе говорил.

^2 (B)Сарра зачена и роди Аврааму син в старините му, тъкмо по времето, за което му бе говорил Бог;

^3 (C)и Авраам нарече с име Исаак сина си, който му се роди и когото му роди Сарра;

^4 (D)и обряза Авраам сина си Исаака в осмия ден, както му бе заповядал Бог.

⁵ Авраам беше на сто години, когато му се роди син му Исаак.

⁶ И рече Сарра: смях ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее.

⁷ И пак каза: кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му.

⁸ Детето порасна и го отбиха; и Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха (сина му) Исаака.

⁹ Видя Сарра, че синът, когото египтянката Агар бе родила Аврааму, се присмива (на сина ѝ Исаака),

^10 (E)и рече на Авраама: изпъди тая робиня и сина ѝ, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаака.

^11 (F)Това се видя Аврааму много тежко поради сина му (Измаила).

^12 (G)Но Бог рече на Авраама: не се огорчавай за момчето и робинята ти; за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата ѝ, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име;

^13 (H)и от сина на робинята Аз ще произведа (голям) народ, защото той е твое семе.

¹⁴ Авраам стана сутринта рано, взе хляб и мях с вода, и даде на Агар, като ѝ тури на рамо: даде ѝ и момчето и я изпрати. Тя тръгна и се заблуди в пустиня Вирсавия;

¹⁵ водата в мяха се свърши, и тя остави детето под един храст,

¹⁶ и отиде, та седна надалеч, колкото един стрелей от лък. Защото тя рече: не искам да видя смъртта на детето. И седна (надалечко) срещу (него), и викна та заплака.

¹⁷ И Бог чу гласа на момчето (оттам, дето беше то); и Ангел Божий от небето извика на Агар и ѝ рече: що ти е, Агар? не бой се; Бог чу гласа на момчето оттам, дето е то;

^18 (I)стани, дигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще произведа от него голям народ.

¹⁹ И Бог ѝ отвори очите, и тя видя кладенец с (жива) вода, и отиде, та напълни мяха с вода и напои момчето.

²⁰ И Бог беше с момчето; и то порасна, и заживя в пустинята, и стана стрелец с лък.

^21 (J)Той живееше в пустиня Фаран; и му взе майка му жена от египетската земя.

^22 (K)И в онова време Авимелех, със (свата Ахузата и) воеводата си Фихол, рече на Авраама: Бог е с тебе във всичко, каквото правиш;

^23 (L)а сега закълни ми се тук в Бога, че ти няма да пакостиш нито на мене, нито на сина ми, нито на внука ми; и както аз добре постъпвах с тебе, тъй и ти ще постъпваш с мене и със земята, в която си гост.

²⁴ И рече Авраам: заклевам се,

^25 (M)Тогава Авраам укоряваше Авимелеха за водния кладенец, що бяха отнели Авимелеховите слуги.

²⁶ А Авимелех (му) каза: не зная, кой е сторил това, пък ти не ми си обадил; аз дори и не съм чувал за това досега.

²⁷ И взе Авраам дребен и едър добитък и даде на Авимелеха, и двамата сключиха съюз.

²⁸ И отлъчи Авраам седем женски агнета от стадото на дребния добитък.

²⁹ А Авимелех рече Аврааму: за какво са тука тия седем женски агнета (от стадото овци), които си отлъчил?

³⁰ (Авраам) отговори: вземи от ръката ми тия седем женски агнета, та да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.

^31 (N)Затова той и нарече това място: Вирсавия, понеже там и двамата се клеха,

³² и сключиха съюз във Вирсавия. И стана Авимелех, и (сватът му Ахузат и) воеводата му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.

^33 (O)И насади (Авраам) при Вирсавия дъбрава, и призова там името на Господа, Вечния Бог.

³⁴ И живя Авраам във Филистимската земя като странник много дни.